Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Историкът отвори широко очи, нещо му беше хрумнало. Посегна към чантата, с която никога не се разделяше, извади от нея Животът на Адмирала и бързо я запрелиства.

— Чакайте, чакайте — каза той, сякаш се опасяваше, че хрумналата му мисъл може да отлети. — Ако не се лъжа, испанският син на Колумб, Ернандо Колон, твърди същото в една кратка бележка относно пристигането на баща му в Кастилия. Да видим… а… ето го! — Намери откъса, който търсеше. — Вижте това: „В края на 1484 напуска тайно Португалия със сина си Диого, страхувайки се да не би кралят да го задържи“.

— Колумб е напуснал тайно Португалия? — запита графът с ирония. — Опасявал се, че кралят може да го арестува? — Усмихна се и разпери ръце. — Едва ли може да се каже по-ясно от това, нали?

— Но смятате ли, че е нормално кралят да прости на Колумб, ако наистина е бил замесен в заговора?

— Зависи от обстоятелствата, но като се има предвид онова, което знаем, смятам, че е доста правдоподобно. Вижте, Колумб не е бил главатар, а просто пешка в съзаклятието, второстепенна фигура. От друга страна, прошката е била дадена четири години след въпросните събития, когато вече никой не е представлявал заплаха за краля. Нима в крайна сметка дон Жоао II не посочва брата на един от заговорниците за наследник на короната? Значително по-лесно би простил вината на някой второстепенен фигурант, човек като Колумб, ако е преценил, че би могъл да му е полезен. — Кимна към бележника, който Томаш държеше заедно с книгата, която беше извадил от чантата. — А забелязахте ли как кралят се обръща към Колумб в писмото, което му е написал през 1488 година?

Историкът прочете записките:

— „До Шповам Колон, наш специален приятел в Севиля“.

— „Специален приятел“? Що за фамилиарни отношения между великия крал на Португалия и незначителен търговец на коприна, при това чужденец, никому неизвестен по онова време? — Графът поклати глава снизходително. — Не, драги мой. Това е писмо на монарх до благородник, когото много добре е познавал; благородник, който е посещавал неговия кралски двор. И още нещо — това е писмо за сдобряване.

— В такъв случай, кой е бил всъщност Колумб?

Графът закрачи отново, отправяйки се към стълбището в края на градината.

— Вече ви казах, драги господине — каза с приповдигнат тон.

— Христофор Колумб е бил португалски благородник, навярно от еврейски произход, свързан със семейството на херцога от Визеу и изиграл второстепенна роля в съзаклятието срещу крал дон Жоао II. След като били разкрити, заговорниците избягали в Испания. Колумб бил сред тях. Отказал се от предишното си име и си изградил нов живот в Севиля, където успешно приложил знанията, натрупани в Португалия. Нарекъл се Кристобал Колон и скрил миналото си, нещо абсолютно необходимо поради антисемитския климат в Кастилия. След откриването на Америка италиански автори подхвърлили идеята, че е генуезец. Това напълно устройвало Колумб и той подхранвал въпросната инсинуация, като нито я потвърдил, нито отхвърлил официално; легендата била достатъчно безобидна, за да отклони подозренията относно истинския му произход. — Наведе глава. — Забелязали ли сте, че дори и испанският му син не е знаел за истинския произход на баща си?

— Ернандо ли?

— Да. Ернандо Колон дори отишъл до Италия да провери дали е истина онова, което се говори, че баща му е от Генуа. — Лицето му прие въпросително изражение. — Как ви се струва? Дори пред собствения си син Колумб не е разкрил произхода си! За да запази голямата си тайна, Адмирала е оставил дори сина си да тъне в догадки за нещо толкова просто като родното му място. Очевидно е, че Ернандо не е открил нищо в Генуа, както самият той признава в книгата си. Това го е принудило да допусне вероятността, че баща му е роден в Пиаченца, обърквайки потеклото на баща си с това на португалската съпруга на Адмирала, дона Филипа Мониж Перещрело, чиито предци по бащина линия действително били от този италиански град.

— Дори и „католическите крале“ не са знаели кой всъщност е Колумб, нали?

— О, не, те са знаели. — Поклати утвърдително глава. — Колумб е бил участник в заговора на херцога на Браганса и херцога на Визеу срещу португалската корона. А този заговор се е основавал на съюз на конспираторите с короната на Кастилия. Между документите, намерени в сейфа на херцога на Браганса, е имало и писма на „католическите крале“. Тъй като Колумб е участвал в замисъла, монарсите задължително са го познавали, макар и не пряко. Всъщност това обяснява защо после са му се доверили. — Протегна ръка към Животът на Адмирала от Ернандо Колон, която Томаш държеше в скута си. — Дайте да видя тази книга. — Графът взе томчето и го прелисти, търсейки определен откъс от текста. — Някъде тук… тук трябва да има един много показателен откъс, цитат от писмо на Колумб до принц Хуан, който Ернандо е включил в книгата си. Ето, чуйте: Yо nо soy el primer Almirante de mi familia . — Погледна Томаш, наклонил глава с иронично изражение. — Колумб казва, че не е първият адмирал в семейството. Но нали беше неук генуезки тькач на коприна? — Засмя ce. — С други думи, самият Адмирал посочва косвено благородното си потекло, нещо, което кастилската монархия вече е знаела, което се доказва и от факта, че през април 1492 година, преди голямото пътуване до Америка, вече е признала в документ аристократичния произход на мореплавателя. Всъщност, ако Колумб наистина е бил скромен тъкач на коприна, както твърди официалната генуезка версия, „католическите крале“ биха се изсмели на неговата молба за аудиенция. Но като се има предвид кой наистина е бил той, нещата придобиват друг характер. Предвид обаче съперничеството между Португалия и Кастилия, не било много удачно да се знае от обществото, че адмиралът на кастилската флота е португалец, и при това с еврейски произход. Така че истинската самоличност на Колумб била запазена в тайна. Забележете какви неимоверни усилия са били положени да се укрие истинският произход на Адмирала, след като дори в документите за испанската натурализация на по-малкия му брат Диего Колон не е отбелязана родната му страна. Кастилският закон изисквал да се посочи предишната националност на натурализирания гражданин, факт, който се потвърждава от всички документи, запазени в Централния архив в Симанкас от същия период. Документът на Диего Колом е единственото изключение. Това показва какви мерки са били предприети от короната, за да се запази самоличността на Адмирала в тайна. Ако наистина е бил генуезец, не е имало защо да крият рождената му националност. Но ако е бил португалец, и навярно евреин, нещата съществено се променят. Ето защо слуховете за генуезкия произход на Колумб били приети като щастливо стечение на обстоятелствата. „Католическите крале“ всъщност приветствали италианската теза и я оставили да се разпространява свободно, тъй като била много по-престижна от гледна точка на екипажите и населението. Благодарение на този негласен заговор за премълчаване и недомлъвки, както от страна на мореплавателя, така и от неговите покровители, произходът му си останал забулен в мистерия.