— Странна история — каза Томаш, впечатлен от дворцовите интриги, съпътствали Великите географски открития. — Но продължавам да не разбирам защо ми разказвате това.
Граф Виларигеш скръсти ръце на гърдите си с осанка на господар и повдигна едната си вежда.
— Драги ми господине — възкликна със снизходителен тон, — заели сте се с изследване, свързано с Христофор Колумб, а датата, когато е била проведена тази грандиозна кралска чистка, нищо не ви говори?
— Кога всъщност се е случило това?
— През 1484.
Томаш потри брадичката си замислено.
— Годината, когато Колумб напуска Португалия и заминава за Кастилия.
— Бинго! — усмихна се графът и в очите му припламнаха искри.
Историкът остана неподвижен, докато трескаво размишляваше над въпроса, преценяваше противоречията и нареждаше частите на пъзела. Внезапно се приведе напред и изгледа изпитателно графа.
— Да не би да намеквате, че Колумб е бил замесен в конспирацията срещу крал дон Жоао II?
— Именно.
Томаш зина смаяно.
— А! — възкликна той, без да може да сложи в ред обърканите мисли, нахлули в съзнанието му.
Графът реши да му помогне.
— Забелязали ли сте, че има тонове документи, отразяващи пребиваването на Колумб в Испания, и пълен вакуум, що се отнася до живота му в Португалия? Няма нищо, нито един документ. Това, което знаем за този период, са няколко бегло споменати факти в записките на Лас Касас, Ернандо Колон и самия Христофор Колумб. Нищо друго. — Сви рамене в недоумение. — Та значи човекът не спира да пътешества из страната, стотици пъти плава с нашите каравели, оженва се за португалска благородница, близък е до кралския двор, среща се неведнъж с краля и накрая какво — никакъв документ, никакви свидетели. Защо ли?
— Всичко е били заличено, нали?
— Възможно е, драги. Но навярно истината е по-проста. Колумб е имал друго име. Съществуват документи за същия човек, но той е бил познат с друго име.
— Какво… какво име?
— Nomina sunt odiosa .
Томаш отвори широко очи.
— Моля?
— Nomina sunt odiosa .
— „Имената са омразни“ — преведе Томаш автоматично. — Цицерон.
Графът го погледна на свой ред, изненадан.
— О! — възкликна той. — Какъв пъргав ум.
— Професор Тошкано е оставил този цитат като първоначална следа, за да стигна до тайните на Колумб.
— Разбирам — каза събеседникът му. — Всъщност аз бях този, който му каза това. Мисля, че си го е записал. — Повдигна рамене. — Няма значение. Както и да е, истинското име на Колумб си остава неизвестно. Nomina sunt odiosa . Но все пак е важно да се знае, че Колумб е имал друго име. Име на благородник.
— Откъде знаете това?
— Колумб е бил благородник и член на Военния орден на Христос. Неговата истинска история е част от устната традиция на тамплиерите и е потвърдена от многобройни следи. Не ви ли е направило впечатление, че е женен за дона Филипа Мониж Перейра, потомка на Егаш Мониж и роднина на дон Нуно Алвареш Перейра, героя от Алжубарота? Жена като нея, родственица на кралското семейство, никога не би се омъжила за плебей, при това чужденец. По-скоро би се оттеглила в някой манастир. Жена като нея би се омъжила само за благородник.
— Вече мислих за това — прекъсна го Томаш. — Наистина е било невъзможно дона Филипа Мониж Перещрело да се омъжи за скромен тъкач на коприна.
— А чели ли сте писмото, което дон Жоао II е изпратил до Колумб през 1488 година?
— Разбира се!
— Какво ще кажете за онзи абзац, в който кралят споменава за проблемите на Колумб с правосъдието?
Томаш отвори бележника си, търсейки записките си за същото писмо.
— Имам го някъде тук — каза той, намирайки откъса. — Кралят е написал: „Ако случайно се опасявате от нашето правосъдие заради някои неща, за които можете да бъдете подведен под отговорност, Ние, чрез настоящето писмо, ви гарантираме, че докато пътувате дотук, по време на престоя и завръщането ви, няма да бъдете арестуван, задържан, обвинен или призован, нито ще ви търсят отговорност за каквото и да било, по гражданско дело или престъпление от какъвто и да било характер“. — Изгледа графа. — Ето това е.
— Какви ще са били тези престъпления, които през 1484 година са накарали Колумб набързо да избяга в Кастилия заедно със сина си?
— Заговорът.
— Точно така. Разгромът на съзаклятието през 1484. Както ви казах, много благородници избягали същата година в Кастилия заедно със семействата си. Като дон Алваро де Атаиде например. Или дон Фернандо да Силвейра. Известен е и случаят с дон Лопо де Албукерке и влиятелния евреин Исак Абраванел. Изнесли се всички, които по някакъв начин били въвлечени в заговора на херцога на Браганса и херцога на Визеу. Колумб бил един от многото.
Читать дальше