Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Мерцедесът взе последния завой и се озова пред малък паркинг, сгушен между дърветата. Главната кула на крепостта извисяваше могъщата си снага над стените на тамплиерското укрепление; внушителни каменни зидове, осеяни с бойници, се очертаваха на фона на синьото небе. Оставиха колата под сянката на високи борове и продължиха пеш по пътя, който заобикаляше стените на кулата „Алкасова“ и водеше към величествената Врата на Слънцето; на моменти им се струваше, че са се върнали в Средновековието, един непознат свят, изгубен в паметта на вековете, от който бяха останали само тези горделиви руини. Груба назъбена стена, защитена с бойници, се възправяше отляво покрай пътя, от другата им страна се простираше вековна гора; листата на дърветата шумоляха под вятъра из склона на хълма, клонките танцуваха под ритъма на нежна природна мелодия, унесени от веселия цвъртеж на току-що завърналите се лястовички и неспирното чуруликане на славеите, на които цикадите пригласяха с пронизителни просвирвания, а пчелите — с усърдното си жужене, привлечени от ярките цветя, греещи сред зеленината. Отвъд цареше глуха тишина, негостолюбива каменна урва, върху която се извисяваше крепостта като феодален господар, горделив и високомерен.

— Значи това е крепостта на тамплиерите — каза Томаш, любувайки се на вековните крепостни стени.

— Да. В Португалия са били дарени много земи на тамплиерите за вярна служба и бойни заслуги, включително в битките за отвоюването на Сантарейм и Лисабон, но никъде присъствието им не е било така осезаемо, както тук, в крепостта Томар, където е било седалището им. Орденът обаче трябвало да прекрати съществуването си след преследванията във Франция, предприети през 1307 година, и в резултат на папската була Vox in excelso от 1312, с която бил официално разпуснат. Папата се обърнал към монарсите в Европа с искането да бъдат заловени всички тамплиери, но португалският крал дон Диниш отказал да се подчини. Папата обявил Ордена на хоспиталиерите за негов наследник, включително на имотите на тамплиерите, но дон Диниш не се съгласил и с това. Кралят прибегнал до находчиво юридическо тълкуване на въпроса, като обявил, че тамплиерите само временно разполагали с имоти на короната. И след като орденът не съществувал, то короната ставала отново собственик на техните земи. Позицията на португалския крал привлякла вниманието на френските тамплиери, които били подложени на преследване в земите си. Много от тях пристигнали в Португалия с надеждата да открият убежище. Дон Диниш, междувременно, оставил нещата такива, каквито са, до момента, в който предложил основаването на нов военен орден със седалище в Алгарве, който да защитава Португалия от мюсюлманската заплаха. Ватиканът отстъпил и през 1319 година дал благословията си за основаването на Военния орден на Христос. Дон Диниш дарил на новата организация всички имоти на Ордена на Храма, включително десет града. Но има още един важен факт: членовете на новия орден били тамплиери. С други думи, Орденът на Христос си останал всъщност Орден на Храма, но под друго име. Възкръсването на тамплиерите в Португалия завършило през 1357 година, когато Орденът на Христос прехвърлил седалището си тук, в крепостта на Томар, старата обител на разпуснатия уж Орден на Храма.

Преминаха през прекрасната Врата на Слънцето и излязоха на широка площадка с красива геометрично подредена градина, от която се откриваше гледка към долината. Имаше вечнозелени храсти, подрязани в полусферична форма, високи и стройни кипариси, чинари, цветни лехи.

— Но защо ми разказвате всичко това? — поиска да узнае Томаш.

Граф Виларигеш се разсмя и махна с ръка към стените отдясно и средновековните постройки отпред с внушителното стълбище, водещо към огромния цилиндричен корпус на прекрасната Шарола, напомняща римска крепост; фасадата ѝ бе набраздена от масивни контрафорси, стигащи до покрива, и амбразури от петнадесети век, над които се извисяваше камбанарията. От другата страна се виждаха дебелите външни стени на Големия метох, а зад огромен чинар, хвърлящ защитна сянка над манастира — недовършената сграда на Капитула.

— За да се почувствате по-добре на това прекрасно място, където се намираме. Все пак тук, в Томар, зад тези тайнствени средновековни стени, витае чистият дух на свещения Граал, мистичният езотеричен дух, вселен в Португалия, който направлява епопеята на Великите географски открития. — Намигна му. — Разказвам ви всичко това и като въведение към необикновената история, която смятам да ви разкажа.