Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Каква фондация? — чу се да казва.

Графът не отместваше очи от него; Томаш отвърна на погледа му, опитвайки се да изглежда искрен.

— Няма значение — най-сетне изрече събеседникът му, явно доволен от отговора. Обърна глава към площада, вдигна очи към хълма и се усмихна, видимо успокоен. — Били ли сте вече в крепостта и манастира?

Томаш проследи погледа му и видя изсечените крепостни стени, които се издигаха на върха на хълма.

— Да, бил съм там, но преди доста време.

— Тогава елате — покани го графът, кимвайки му да го последва.

Прекосиха площада и тръгнаха по малки живописни улички с каменна настилка, украсени с цветни саксии, висящи от балконите. Озоваха се пред един огромен черен мерцедес, паркиран до белия зид, който стигаше чак до старата синагога. Граф Виларигеш седна зад волана, Томаш се настани до него и потеглиха по тихите улици на Томар.

— Чували ли сте за Христовото войнство? — попита графът, хвърляйки бегъл поглед към спътника си.

— Военния орден на Христос?

— Не, Ордена на Христовото войнство.

— Не знам нищо за него.

— Аз съм Велик магистър на Ордена на Христовото войнство, институцията, която наследява Военния орден на Христос.

Томаш вдигна вежди заинтригуван.

— Наследник на Военния орден на Христос? Но Орденът на Христос не съществува вече…

— Именно затова се е появил Орденът на Христовото войнство. Всъщност, когато Военният орден на Христос бил разпуснат, някои от рицарите, недоволни от решението, решили тайно да продължат неговото съществуване и основавали Ordo Militaris Christi , тайно общество със свои собствени правила, за чието съществуване знаели малцина. Шепа благородници, потомци на рицарите от Военния орден на Христос, се събират всяка пролет тук, в Томар, под мое ръководство, за да възстановят древните обичаи и да запишат устната традиция на неразкритите до ден днешен тайни. Знаете ли, ние сме пазителите на последните тайни на Ордена на Христос.

— Не знаех, че…

— А какво знаете за Ордена на Христос?

— Малко неща. Вижте, аз съм историк, но моето поле на изследване са криптоанализът и древните езици, а не Средновековието, нито Великите географски открития. Трябва да ви кажа, че се заех с това проучване донякъде случайно, заради познанството ми с професор Тошкано, а не защото е в сферата на научните ми интереси.

Колата стигна до малко кръстовище, в чийто център се издигаше статуя на принц дон Енрике, и зави надясно, изоставяйки градските улични артерии. Мерцедесът пое по тесния път, който се виеше из склона под сянката на кичести дървета, по посока към старите крепостни стени.

— В такъв случай по-добре да ви разкажа историята от самото ѝ начало — предложи граф Виларигеш. — Когато мюсюлманите забранили достъпа на християните до светия град Йерусалим, в Европа били подети кръстоносните походи. Йерусалим бил отвоюван през 1099 година и християнството се наложило в Светата земя. Проблемът е, че след завръщането на кръстоносците в Европа, придвижването на поклонниците до Йерусалим станало опасно, тъй като нямало кой да ги защити. И тогава се появили два нови военни ордена. Орденът на хоспиталиерите, призван да се грижи за болните и ранените, и отряд от девет рицари, които започнали да патрулират по пътищата, откъдето минавали поклонниците. Макар че били само деветима, тези мъже успели наистина да направят пътищата по-сигурни. За награда им била предоставена джамията „Ал Акса“, която се намирала на върха на хълма Мория в Йерусалим, на мястото, където някога се издигал легендарният Соломонов Храм. Така се родил Орденът на рицарите от Храма на Соломон. — Направи пауза. — Рицарите тамплиери.

— Да, историята ми е позната.

— Не се съмнявам. Историята е толкова необикновена, че разпалила въображението на всички хора в Европа. Говори се, че докато се ровели из изоставените руини на Храма на Соломон, тамплиерите открили извечни тайни и свещени реликви. Свещения Граал. Било заради мистериите или просто заради изобретателността и постоянството им, но е факт, че тамплиерите постепенно се превърнали в могъща институция с влияние в цяла Европа.

— Стигнали и до Португалия.

— Да. Формално, Орденът е бил основан през 1119 година, а няколко години по-късно вече били тук. Томар, отвоюван от маврите през 1147 г., бил дарен на тамплиерите през 1159 година от първия крал на Португалия, дон Афонсо Енрикеш. Предвождани от Гуалдим Паиш, те построили крепостта още на следващата година.