Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Минаха край огромен чинар и печален орех, неподвижни часовои и неми свидетели на вековната история на странния манастир, и започнаха да се изкачват по каменните стъпала на тамплиерската обител.

— Но ако Колумб е бил замесен в заговора, защо дон Жоао II го е извикал в Лисабон през 1488 година?

Граф Виларигеш поглади острата си брадичка.

— Заради държавните интереси, драги ми господине, заради държавните интереси. Христофор Колумб вярвал, че е възможно да се стигне до Индия, ако се пътува на запад, ала „католическите крале“ не били убедени в това. Дон Жоао II обаче знаел, че такова пътуване едва ли е възможно поради две причини. На първо място поради това, че светът бил значително по-голям, отколкото Колумб предполагал. И на второ място, защото португалският крал вече знаел за съществуването на голяма земя по средата на маршрута.

Закрачиха из вътрешния двор на храма и вече бяха поели към Южната порта на манастира покрай цилиндричната тамплиерска Шарола, когато Томаш спря и се втренчи в своя събеседник.

— Значи дон Жоао II все пак е знаел за съществуването на Америка?

Графът се разсмя.

— О, драги, разбира се, че е знаел. А и това не е било кой знае какво постижение. Доколкото знам, Америка е била открита хиляди години преди това от азиатците, които колонизирали континента от единия му край до другия. Викингите, и по-специално Ерик Червения, били първите европейци, стъпили на континента. Това било пазено в тайна от северните тамплиери, някой от които впоследствие се озовали в Португалия. Португалците, несъмнено, изследвали тайно онези райони през XV век. Адмирал Гаго Кутиньо, първият човек, прекосил Южния Атлантик със самолет, твърди, че мореплавателите от петнадесети век са плавали до американския бряг и преди 1472 година; той предполага, че португалецът Корте-Реал е първият европеец след викингите, който стигнал дотам. И други известни историци са мислели същото, включително Жоаким Бенсауде. Всъщност по време на процеса Pleyto de la Prioridad , заведен през 1532 година от синовете на капитан Пинсон, служил под командването на Колумб, била изложена тезата, че Адмирала е открил земи, за чието съществуване вече се е знаело, и били изслушани няколко свидетели, които познавали великия мореплавател. Един от тях, някой си Алонсо Галего, казал, че Колумб бил „слуга на краля на Португалия и имал сведения за съответните земи от Индиите“. Това се потвърждава от биографа Бартоломе де лас Касас, съвременник на Колумб, който твърди, че Адмирала бил чул от португалски моряк сведенията за съществувнето на земя на запад от Азорските острови. Същият Лас Касас пътувал по онова време из Антилските острови и споменава, че според местното население, преди пристигането на кастилците, вече били идвали други мореплаватели, бели и брадати. — Направи широк жест с ръка. — Виждали ли сте Планисферата на Кантино ?

— Разбира се.

— А забелязахте ли очертанията на Флорида?

— Да.

— Ето ви един странен факт. Планисферата на Кантино е била изработена от португалски картограф най-късно през 1502 година, а Флорида е била открита едва през 1513 година. Любопитно, нали?

— Очевидно португалците са знаели повече, отколкото са признавали…

— Разбира се! А какво ще кажете за факта, че по време на първото си пътуване Колумб е занесъл португалски монети в Новия свят? Защо португалски монети? Защо не кастилски? Това решение има смисъл единствено ако Адмирала е бил убеден, че местните народи вече са познавали парите от Португалия, нали?

Южната порта, богато декорирана в стил мануелин и завършваща с плосък фин корниз, беше затворена. Заобиколиха Шаролата отдясно и след камбанарията преминаха през малка врата. Платиха два билета, пресякоха гробището с малки портокалови дръвчета, пъстреещи сред готическия вътрешен двор, и се изгубиха в тъмните коридори, докато най-сетне стигнаха до сърцето на манастира. Тамплиерската Шарола.

Старата Ротонда излъчваше онзи специфичен мирис, който Томаш неотменно свързваше с музеите. В шестнадесетстенната структура имаше вътрешен октагон, където се намираше главният олтар; стените бяха покрити с фрески, а колоните с позлатени статуи затваряха кръгъл кораб с византийски купол. Това бе Храмът на тамплиерите от Томар, изграден по скица на Ротондата на църквата „Гроб Господен“ в Йерусалим. Шаролата беше украшението на манастира с тържествената си внушителна архитектура, напомняща големите храмове от Светата земя. Южната порта, погледната отвътре, беше оградена от две колони, като онези, които според Светото писание са пазели входа на Соломоновия храм, но двамата мъже изглеждаха толкова погълнати от разговора, че само хвърлиха бегъл поглед на Шаролата и тутакси забравиха за всичко друго.