Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Добър ден, професоре — поздрави го служителката, приятна госпожа на средна възраст с рогови рамки на очилата, позната на редовните посетители на архива.

— Здравей, Одет — отговори ѝ Томаш. — Как е?

— Всичко е наред. — Служителката стана. — Ще донеса поръчката ви.

Томаш беше пуснал бележка за книгата предишната вечер, неотменимо правило при работа с редки и ценни ръкописи. Седна на едно свободно място близо до прозореца и остана да чака, изпълнен с догадки за онова, което може би щеше да намери. Отвори бележника и хвърли поглед на информацията за автора на документа. Руй де Пина бил високопоставен служител в кралския двор, ползващ се с пълното доверие на дон Жоао II. Като дипломат Де Пина бил запознат отблизо с всички спорни въпроси с Кастилия и бил официален представител на португалската корона в разговорите с „католическите крале“ в Барселона през 1493 година, чиято цел била да се обсъди създалото се положение след пътешествието на Христофор Колумб до „Азия“. Участвал в подготовката на преговорите, които довели до подписването на Договора от Тордесиляс, прочутия документ, въз основата на който светът бил поделен между Португалия и Кастилия. След смъртта на Съвършения принц, с изпълнението на чието завещание бил натоварен, той станал хронист при кралския двор и написал Хроника на дон Жоао II някъде в началото на XVI век, в апогея на царуването на крал дон Мануел.

Шум от приближаващи стъпки прекъсна потока от мисли, изтръгвайки Томаш от записките му, както външният шум прониква и разсейва съня, за да ни върне към действителността. Беше Одет, която се задаваше с том в ръце; библиотекарката остави тежкия ръкопис върху масата с облекчение.

— Ето — каза тя, леко задъхана. — Добре да го пазите.

— Бъдете спокойна — усмихна се Томаш, без да откъсва очи от ръкописа.

Дебелият том имаше кафява кожена подвързия с номер на гръбчето. Кодекс 632 . Отвори ръкописа и усети сладникавия мирис на стара хартия, пуснат на воля след дълъг плен. Запрелиства документа внимателно, почти благоговейно, като придържаше грижливо всяка страница и я обръщаше с върха на пръстите, сякаш галеше реликва. Рисуваните начални букви изпъкваха върху пожълтелите от времето страници. Мастилото имаше жълто-кафяв цвят и контрастираше на черните редове в ксерокопията, които Томаш бе открил в сейфа на Тошкано. На първата страница беше изписано заглавието на книгата. Chronica de El Rey D. Joam II 259 259 „Хроника на крал дон Жоао II“ (порт.). — Б. р. . Томаш продължи бавно да прелиства кодекса, като оглеждаше всяка страница и четеше текста дума по дума или прескачаше някой параграф и дори цели страници, търсейки странния откъс от копията. Понеже беше видно от копията, че главата, която търсеше, не беше номерирана, а нямаше и помен от номер на страницата, той напредваше бавно и методично, преодолявайки затрудненията на сложния краснопис от петнадесети век.

Спря на страница седемдесет и шест. Там беше написано едно n със завъртулки, с което започваше изречението: No аnо seguinte de m… е triiy estando elRei no lugar Vall de parayso … „Ha следващата година… Кралят беше в Райската долина…“ Обърна страницата и се съсредоточи върху началото на следващата, търсейки онази част с интервалите при споменаването на Христофор Колумб. Намери я. Сърцето му трепна и Томаш зяпна от почуда, без да отделя поглед от текста. В началото на четвъртия ред, отляво, бяло петно изпод думите nbo у taliano говореше за нанесена поправка. Нещо е било изтрито.

Изтрито.

Томаш разхлаби яка, сякаш се задушаваше, и се озърна наоколо като удавник, който отчаяно търси спасение. Искаше високо да оповести откритието си, жадуваше да заклейми разобличената измама, но залата изглеждаше чужда на този миг на проникновение, потънала в дрямката на сивия следобед.

Томаш се върна към ръкописа и в продължение на десет минути се взира в интервалите, сякаш очакваше да се появят невидимите думи. Малко по-късно той осъзна безплодността на усилията си и реши да смени тактиката. Трябваше да говори с някой специалист, разполагащ с модерна техника, относно възможността да се изследва ръкописът за евентуални следи от заличения текст. Взе тома и стана; приближи се до служебното бюро и остави книгата върху дървения плот.

— Свършихте ли вече? — учуди се библиотекарката, вдигайки поглед от романа, който четеше.

— Да, Одет. Тръгвам си.

Библиотекарката взе кодекса, за да го върне в хранилището.