Айрис Джоансен - Убийствени сънища

Телефонът й звънна.

— Завийте зад ъгъла и отидете до края на улицата — каза Ройд. — Не спирайте, докато не стигнете там. Аз ще ви посрещна.

— Какво се случи? Какво направи?

Но той беше затворил. Тя пусна телефона и взе завоя в края на пресечката. Видя хора да тичат вън от къщите си, по улицата, към горящия ад, който някога беше неин дом.

Нейният дом. Домът на Майкъл. Погледна го. Лицето му беше бледо, беше стиснал здраво училищната чанта.

— Дръж се, Майкъл. Ние сме в безопасност.

Момчето поклати глава. Гледаше право напред. Вероятно беше в шок. Кой би могъл да го обвинява? Софи също беше в шок. Ройд ги чакаше на ъгъла. Тя спря до тротоара и той скочи на задната седалка.

— Карай! Трябва да се махнем бързо оттук. Не искам да ви виждат.

Софи натисна газта и в този миг чуха воя на сирена.

— Защо?

— По-късно. Като стигнеш до кръстовището, завий вляво. — Отвори телефона си и набра номер. — Нещата загрубяха, Джок. Посрещни ни в мотел „Ла Куинта“ на магистрала 40. — Той затвори. — Спри и с момчето ще седнете на задната седалка. Аз ще шофирам.

— Престани да ме командваш, Ройд! — Тя се опита да говори спокойно, без гласът й да трепери. — От теб искам само отговори.

— Но момчето може би не се нуждае само от отговори — каза той тихо. — А в момента аз не мога да му помогна.

Беше прав. Майкъл току-що беше видял как домът му се разби на парчета, а и нали тя вече беше решила, че той е в шок, че е замаян. Имаше нужда от нея. Тя спря до тротоара.

— Хайде, Майкъл. Трябва да седнем на задната седалка.

Детето не заспори. Движенията му бяха сковани и некоординирани, но се подчини.

— Всичко е наред, Майкъл. — Това беше лъжа. — Не, не всичко е наред. — Тя го прегърна през раменете. — Ужасно е, но ние ще намерим начин да оправим всичко.

Той не я погледна. Погледът му не се отделяше от Ройд, който заемаше мястото зад кормилото.

— Кой е той?

— Казва се Мат Ройд.

— Той взриви къщата ни.

— Не, той не иска ние да пострадаме.

— Тогава защо…

— Ще ти обясня, когато самата аз разбера. Можеш ли да почакаш, докато стигнем до този мотел и разберем? Там ще ни чака Джок.

Момчето бавно кимна.

— Добре. — Тя се облегна назад и го притисна до себе си. — Няма да позволя нищо да ти се случи, Майкъл.

Той вдигна глава и втренчи поглед в очите й.

— За какъв ме мислиш? Аз не се страхувам. Тревожа се за теб, мамо.

Тя го прегърна по-здраво.

— Съжалявам. — Прочисти гърлото си. — Е, аз няма да позволя нещо да се случи и с мен. — Тя срещна погледа на Ройд в огледалото за обратно виждане. — Закарай ни до този мотел, Ройд. Аз и синът ми искаме отговори.

— Чакайте тук!

Ройд слезе от колата и тръгна към офиса на мотела. След пет минути отново се качи в колата.

— Стая 52. На първия етаж. В края на сградата. Никой не заема съседните стаи. Платих, за да останат свободни.

Той паркира колата на паркинга и й подаде ключовете за стаята.

— Заключете вратата. Хайде, отидете там и сложи момчето да спи. Аз ще изчакам Джок.

— Аз не съм „момчето“ — каза Майкъл. — Казвам се Майкъл Едмъндс.

Ройд кимна.

— Извинявам се. Аз съм Мат Ройд. — Той протегна ръка. — Нещата са малко объркани в момента, но това не е причина да се отнасям с теб, като че ли не съществуваш. Ще заведеш ли майка си в стаята и ще й дадеш ли чаша вода? Тя изглежда малко разтревожена.

Майкъл втренчи поглед в протегнатата ръка на Ройд, после бавно я пое и я разтърси.

— Не е чудно, като се има предвид какво се случи — каза той с дрезгав глас. — Но тя е издръжлива, ще се оправи.

— И аз го виждам. — Ройд погледна Софи. — А мисля, че и твоят Майкъл е доста издръжлив. Ще е добре да сме напълно откровени с него.

Тя слезе от колата.

— Нямам нужда от съвети за това, как да общувам с детето си. Хайде, Майкъл.

— Чакай. — Майкъл гледаше втренчено Ройд. — Ако ти не си взривил къщата ни, значи е бил някой друг. Нали така? Не е било нещастен случай?

Ройд не се поколеба.

— Точно така. Не беше нещастен случай. Но някой е положил доста усилия, за да изглежда като нещастен случай.

— Това е достатъчно — каза Софи.

Ройд сви рамене.

— Изглежда, сега е време аз да правя грешки.

— Ще бъде голяма грешка, ако не дойдеш веднага да ми обясниш какво става. — Тя погледна Майкъл. — Искам да кажа, да ни обясниш.

Той се усмихна леко.

— И аз така си помислих — че имаш предвид двама ви. Ще дойда веднага, щом дойде Джок.

— И по-добре да го направиш. — Тя отиде до вратата и я отключи. — Уморена съм от това отлагане, Ройд.