Айрис Джоансен - Убийствени сънища

— Не е нещо, за което да се тревожиш и ти. Свързано е с работата ми.

Погледът му се премести върху лицето й.

— Честно?

Тя се поколеба. Искаше да го защити, но дали беше добре, че не му казва истината? Ситуацията ставаше изключително грозна и може би щеше да дойде моментът, когато той трябваше да се изправи лице в лице с тази грозота.

— Да, не е нещо, за което да се тревожиш в момента. Но не, не става въпрос за работата ми.

Той мълча известно време.

— Дядо?

Софи прехапа устни. Споменаваше дядо си за първи път от онзи ден до езерото.

— Отчасти. Може да се наложи да те изпратя при баща ти за малко.

Момчето поклати глава.

— Няма да ме иска.

— Ще те иска. Той те обича.

— Държи се смешно, когато сме заедно. Мисля, че се радва, когато се връщам у дома.

— Може би мисли, че ти не искаш да си с него. Трябва да поговорите.

Той отново поклати глава.

— Няма да ме иска. А и аз няма да отида при него. Ще остана с теб.

Толкова по въпроса за откровеността. Тя си пое дълбоко дъх.

— Ще говорим за това, когато се приберем у дома. Всъщност не съм в беда и няма нищо…

— Погледни тези камиони! — Майкъл сваляше прозореца. — Какво става?

Три бяло-сини камиона с емблеми на фирмата „Лайт енд Газ“ от Балтимор бяха паркирани до тротоара със запалени фарове. Светлината от нейните фарове попадна върху полицая, който стоеше в средата на платното и говореше с шофьора на автомобила пред нея. Тя намали скоростта, след това спря.

— Не знам. Ще видим.

Полицаят направи знак на другия шофьор да продължи и тръгна към тях.

— Какъв е проблемът, офицер?

— Изтичане на газ. В този квартал ли живеете?

— Не, четири пресечки по-нататък. — Софи хвърли поглед към работниците в сиви униформи, които обикаляха от къща на къща. — Да не би да евакуират хората?

— Не, проверяват дали в къщите има изтичане на газ, и не искат никой да влиза, докато не свършат. — Той се усмихна. — Досега са открили само две малки, незначителни изтичания. Но трябва да бъдем внимателни. Предупреждаваме всички да не включват никакви източници на електричество, докато не се уверим, че всичко е наред.

— Аз живея на „Хай Тауър стрийт“ . Това важи ли и за нас?

Той провери в списъка.

— Няма доклади за изтичане на газ след „Нортрап“ . При вас всичко трябва да е наред. Но може би ще е добре да вземете някои превантивни мерки.

— Не се тревожете, ще го направим.

— Ще помиришем ли газта, ако имаме изтичане? — запита Майкъл, след като подминаха полицая.

— Сигурна съм, че да. Миризмата на газта е включена към мерките за безопасност, така че можем да разчитаме на това. Нали точно така хората разбират кога трябва да се обадят на газовата компания.

След следващата пресечка вече нямаше камиони на компанията, нито пък на по-следващата. В техния квартал всичко беше тихо и спокойно.

— Мисля, че може би е добра идея да се обадим на газовата компания. — Колата влезе в алеята пред къщата и Софи натисна дистанционното управление за гаража. — Всъщност може би трябва да го направим, преди да влезем…

— Спри! — Ройд беше до прозореца й. — Сега!

Тя инстинктивно натисна спирачките.

— Слезте! И двамата.

Тонът му беше толкова настоятелен, че тя въобще не се поколеба. Отвори вратата.

— Майкъл, слез.

— Мамо, какво…

Но още докато говореше, той вече беше слязъл от колата.

— Добре. — Ройд седна зад кормилото. — Сега го заведи в моята кола, тъмната „Тойота“ , паркирана на улицата. Ключовете са на таблото. Ще ви се обадя, когато е безопасно да се върнете.

Тя се поколеба.

— Изчезвайте оттук!

Тя сграбчи Майкъл за ръката и се затича към неговата кола. След миг вече бяха преполовили разстоянието.

— Мамо, кой беше…

— Тихо.

Тя гледаше в огледалото за обратно виждане. Какво, по дяволите… Нейната кола отиваше към отворената врата на гаража. Изведнъж обаче тя увеличи скоростта. Ройд скочи от нея и се претърколи няколко пъти на моравата пред къщата, а колата влезе в гаража.

Какво ставаше, за Бога?

Майкъл надничаше през рамото й.

— Какво прави той? Защо ни каза…?

Къщата експлодира! Прозорците на „Тойотата“ силно се разтресоха.

Пламъци.

Дърво, врати и стъкла се разлетяха във всички посоки и се посипаха върху моравата пред къщата.

Ройд!

Къде беше Ройд?

Последния път, когато го видя, той беше на моравата, но сега от къщата се издигаше черен дим, горящите отломки продължаваха да падат.