Айрис Джоансен - Убийствени сънища

Тя го целуна по челото. Трябваше да се върнат към нормалните, всекидневни неща, за да има той шанс да прекара спокойна нощ.

— Сега, отиди си измий лицето. Никой от нас не е ял достатъчно на вечеря. Ще се обадя в „Домино“ да ни донесат пица.

— Не съм гладен. — Той смръщи вежди. — Но ти трябва да ядеш. Давай.

— Благодаря ти. Мисля, че и ти ще успееш да преглътнеш няколко хапки. Ще изляза за малко, за да попитам Ройд дали и той е гладен. — Тя тръгна към вратата. — А и Джок трябва да дойде скоро. Той обича пица „Пипероне“ , нали?

— С гъби. — Майкъл пък тръгна към банята. — Ще се върна скоро.

Майкъл реагираше много по-нормално, отколкото беше очаквала, и тя изпита огромно облекчение. Беше мислила, че страхът ще е първият инстинктивен отговор на случилото се, но беше подценила сина си. Първо беше изпитал шок, а после — гняв, но над всичко доминираше желанието му да защити нея.

Ройд и Джок седяха в „Тойотата“ на Ройд, но и двамата излязоха, като видяха Софи.

— Съжалявам — каза Джок тихо. — Трябва да е било ужасен шок за теб и Майкъл.

— Как се справя той? — запита Ройд.

— Чудесно. — Тя си пое дълбоко дъх. — Не, не е чудесно. Ще се радвате да знаете, че поговорих с него.

— Всичко ли му каза?

— Почти всичко. Няма нужда да знае за Каприо. — Тя погледна Джок. — Или пък с подробности какво е сторил на теб и Ройд. Разказах му само най-общите неща.

— Умно — каза Ройд. — В противен случай, той можеше да ни обърка с лошите момчета. Мисля, че и без това е достатъчно объркан.

Тя мрачно кимна.

— Достатъчно объркан е, щом те мисли за Терминатор. Обясних му, че определено си от плът и кръв.

Джок се засмя тихичко.

— Сравнението никак не е лошо. Терминатор защити детето в последните два филма.

— Но беше главният злодей в първия. Сигурна съм, че той предпочита теб, Джок — каза Ройд. — Ти си желязната ръка в кадифената ръкавица.

— Аз също съм сигурен, че той обича мен повече — каза Джок. — Какво има в мен, което може да не се хареса на някого?

Софи го изгледа студено.

— Например фактът, че вие двамата седите тук отвън и правите планове, преди да сте споделили всичко с мен.

— Вярно — каза Джок. — Но ние решихме, че може би имаш нужда да останеш за малко насаме с Майкъл.

Тя се обърна към Ройд.

— Ти откъде знаеше, че къщата ще експлодира?

— Не знаех. Но мислех, че е много вероятно. Стори ми се странно, че уж има изтичане на газ в нощта, след като не успяха да те убият.

— Но изтичането беше на четири пресечки оттук.

— И следователно ти щеше да се чувстваш в безопасност. Но след като къщата избухнеше, това щеше да се стори много по-малко подозрително на властите. — Той наклони глава на една страна. — Ти не изпита ли поне слабо подозрение?

— Да, щях да се обадя на газовата компания веднага, щом влезех в гаража.

— Дори нямаше да можеш да влезеш в къщата. Гаражът щеше да е целият в пламъци. На пода беше поставено устройство, което щеше да запали искрата веднага, щом преминехте през него. Една искра щеше да е достатъчна.

— Ти откъде знаеше?

Той мълча известно време.

— Така щях да направя самият аз в подобна ситуация. На това съм обучен.

Шокът премина на вълни през нея. Не биваше да се изненадва чак толкова. Извърна поглед от него.

— Разбира се.

— Не извръщай поглед от мен. — Тонът на Ройд изведнъж стана груб. — По-добре е да се радваш, че знаех какво може да се случи, защото в противен случай ти и синът ти щяхте да сте мъртви.

Тя се застави отново да го погледне.

— Радвам се на всичко, което запазва живота на Майкъл. И нямам право да осъждам нищо, което е част от твоето обучение.

— По дяволите, не исках да… Не това…

Тя го прекъсна.

— Това не означава, че не съм ядосана, задето позволи къщата ми да избухне. Ако си се досещал, можеше просто да кажеш на мен и Майкъл да слезем от колата. Нямаше нужда да освобождаваш спирачките на колата и да й позволиш да влезе в гаража. Ти искаше къщата да се взриви.

— Правилно, исках.

— Защо? И защо ми каза да отведа Майкъл? Защо не искаше да ни видят?

— Реших, че ще имаме предимство, ако сметнат, че сте мъртви.

— Какво предимство?

— Време.

Тя се замисли.

— Но като претърсят останките и не намерят телата ни, ще разберат, че не сме били там.

— Ще им трябва известно време. Пожарът ще продължи още малко, защото се подхранва от газта. А после ще бъде прекалено горещо, за да се изследва праха, освен това ще трябва да изчакат, за да са сигурни, че няма „джобове“ от газ, който да избухнат всеки момент. Експлозията беше ужасна и всеки знае, че не бихте могли да оцелеете, ако сте били вътре. Ще очакват да има само останки от телата и ще мине много време, преди да са абсолютно сигурни. Ако късметът е бил с нас и не са ви видели да напускате района, имаме шанс.