Айрис Джоансен - Убийствени сънища

Момчето поклати глава.

— Но нещата просто се случват. Понякога се случват ненормални неща.

— Не и на мен. — Тя го погледна втренчено в очите. — Нима се страхуваш да отидеш?

Той отново поклати глава.

— Не, но не искам да отида. Искам да остана с теб, но Джок казва, че ти си в по-голяма безопасност без мен.

— Да, така ще бъде.

— Тогава, ще отида.

Той я прегърна здраво и отчаяно в мечешка прегръдка, преди да се обърне към Ройд и да каже:

— Грижи се добре за нея! Чуваш ли ме? Ако позволиш да й се случи нещо, ще те преследвам до края на живота ти.

Преди Ройд да може да отговори, той се обърна рязко и се затича към самолета, където го чакаше Джок. Миг след това, вратата се затвори след него. Ройд се засмя.

— Проклет да съм! Мисля, че би го направил. Започвам да се чувствам много близък с твоя син.

— О, млъкни!

Тя изтри сълзите от очите си и загледа как самолетът се носи по пистата. Чувстваше се така, сякаш някой я разкъсваше на части. Беше казала на Майкъл, че това е за добро. А по-рано същата сутрин беше говорила с МакДъф и той беше обещал безопасността на сина й. Само че това не правеше нещата по-лесни за нея. Изчака самолетът да се скрие от погледите им, преди да извърне глава.

— Да се махаме оттук. — Тя тръгна към паркинга. — Говори ли с приятеля си Кели?

— Снощи не успях. Той ми каза, че няма да се свърже с мен, ако не е безопасно за него. — Той изравни крачка с нея. — Ако Санборн се е заел да елиминира всеки, който е свързан с РЕМ-4, може да стане невероятно трудно някой да се добере до файловете.

— А това означава ли, че ти няма да направиш опит?

— Не бъди глупава — каза той студено. — Означава, че ще изчакам, докато мога да съм сигурен.

— А ако не можеш да си сигурен? Ако той премести и папките, и компютрите, а новата си сграда превърне в малка крепост?

Той й отвори вратата на колата.

— Е, тогава ще открия скривалището му и ще го взривя!

Тонът му не изразяваше никакви чувства, лицето му беше лишено от изражение, но тя пак чувстваше силата, която го караше да действа и която беше почти осезаема. Тя си пое дълбоко дъх и смени темата.

— Къде отиваме? Обратно в мотела?

Той поклати глава.

— Напускаме града. Направих резервация в мотел на около четирийсет мили оттук. Не искам да рискувам някой да те види и да те познае. Според новините снощи, ти и Майкъл сте мъртви. Искам това да остане така възможно най-дълго.

— Предполагам, че не мога да кажа дори на бившия си съпруг, че Майкъл е жив?

— По дяволите, не.

И тя си беше помислила така.

— За него ще е трудно. Той обича Майкъл.

— Ще издържи. — Ройд потегли от паркинга. — А теб? Обича ли все още и теб?

— Той се ожени повторно.

— Не това попитах.

Тя сви рамене.

— Имахме дете. Откъде да знам колко чувства са му останали?

— А у теб?

Тя го погледна, но не срещна очите му.

— Какво?

— Какво изпитваш ти към него?

— Това не е твоя работа. Защо би искал да знаеш?

Той не проговори един миг.

— Може би проверявам за възможни слабости. Това би било най-умното нещо.

— И това ли правиш?

— Не.

— Любопитство?

Той сви рамене.

— Може би. Не знам.

— Тогава, твоето проклето любопитство може да върви по дяволите. Всичко, което трябва да знаеш, е, че няма да изтичам при Дейв и да му кажа, че аз и Майкъл сме живи. — Тя се облегна назад и затвори очи. — И се уморих да разговарям с теб. Непрекъснато ми се струва, че се блъскам в стена. Събуди ме, като стигнем в мотела.

Стаята в „Холидей Ин Експрес“ беше чиста и почти гола, но имаше малко повече мебели и удобства от тази, където бяха прекарали предишната нощ. Ройд подаде ключовете на Софи и се огледа.

— Аз съм в съседната стая. — Усмихна й се леко. — Майкъл би се разтревожил, ако не съм на разстояние, от което да те чуя, като извикаш.

Тя хвърли чантата си на леглото.

— Имам нужда от някои дрехи. Всичко изгоря в онази къща.

— Ще изляза и ще ти купя. — Той я огледа от горе до долу. — Шести размер?

— Осми. Обувки седми размер. Ще имам нужда и от лаптоп. Ще взема душ, а после ще подремна. — Тя тръгна към банята. — Ще видиш ли дали има някакви новини за нашата предполагаема смърт?

— Както кажеш.

— Колко удобно. Никой никога няма да те свърже с мъжа, който унищожи почти всичко, което имах на този свят.

— Обещавам да върна всичко, което е имало някаква стойност.

— Не можеш да го направиш. Пет пари не давам за мебелите и електрическите уреди, но какво ще кажеш за фото албумите ми? За сувенирите и играчките на сина ми, които толкова много обичаше?