Айрис Джоансен - Убийствени сънища

— Не, Ройд те проследи. И те предаде на мен. Каза, че трябва да свърши някои неща, и поиска от мен да те успокоя, ако мога. Каза, че е поел пресметнат риск.

— Копеле. Исусе, той е истински айсберг.

— Всъщност не е така. Вероятно обратното определение би било по-близо до истината. Защо не си вземеш от картофите?

Тя си взе.

— Ти го защитаваш?

— Не, обяснявам ти характера му. Нямаше да си хабя думите, ако не мислех, че трябва да разбереш какъв е Ройд.

— Защо?

— Мисля, че знаеш. Ти си ядосана, но вече разбираш, че Ройд би могъл да ти помогне.

— И се предполага, че трябва да му вярвам?

Той кимна.

— МакДъф каза, че можеш да му имаш доверие.

— Какво?

— Помолих го да провери сведенията за последната акция на Ройд в Колумбия.

— И?

— Приятел от ЦРУ се свързал с Ралф Солдоно, оперативния работник, който работил с Ройд в Колумбия. Солдоно е много впечатлен от Ройд. Мисли го за военен супермен. През повечето време е бил сам, вземал понякога шепа хора със себе си, но свършил работата.

— Каква работа?

— Всичко от спасяването на отвлечени изпълнителни директори на фирми до елиминирането на банда особено зли бандити. Той е бърз, умен и никога не се отказва.

Тя си спомни излъчването за увереност на Ройд.

— И сама мога да предположа всичко това.

— Солдоно казал, че никога не се е случвало Ройд да приеме работа, а после да се откаже, независимо колко трудна и грозна може да излезе тя впоследствие. — Направи пауза. — Ройд е от хората, които винаги държат на думата си. А ти искаш да знаеш точно това, нали?

— Да, това искам да знам. — Тя стисна чийзбургера. — Той ми обеща, че ще запази живота на Майкъл и ще унищожи РЕМ-4. Мога ли да му вярвам?

Той се усмихна.

— Знам, че не трябва да вземам решението вместо теб. Само ще ти дам най-добрата информация, с която разполагам, а ти сама ще прецениш. На него, изглежда, може да се разчита, поне според Солдоно. Но той не е нито мил, нито учтив и вероятно ще рискува живота ти. Ти ще трябва да решиш дали той ще успее да те опази жива, ти ще решиш дали си струва да се рискува. И той вероятно ще се държи зле с теб поне по дузина пъти на ден.

Тя стисна устни, като си спомни двете примки на плота в кухнята.

— О, да.

Джок изучаваше изражението на лицето й.

— Ти обаче като че ли си склонна да минеш в неговия лагер.

— Знаеш, че исках да вляза в сградата и да унищожа всичките записки върху РЕМ-4. Но не успях. А Ройд има човек вътре в сградата и той вероятно знае повече от мен. Вероятно дори много повече. Ройд казва, че ще ме използва. Нека се опита. — Тя хвърли недоизядения чийзбургер обратно в кесията. — Може накрая да се окаже, че аз съм използвала него. — Погледна Джок. — Но искам ти да излезеш от играта, Джок. Върни се у дома си.

— Непрекъснато чувам това. — Той направи гримаса. — Ако харесам плана на Ройд, може да се върна в имението на МакДъф за известно време. Ще видим. Каза ли вече на Майкъл?

— Не. Събудих го късно и използвах това като извинение да го закарам до училището.

— Така не може да продължава вечно. Той…

— Знам — прекъсна го тя. — Но няма да му кажа нищо, докато не се наложи. Имам достатъчно проблеми с това да запазя спокойствието му. Не искам да му давам още причини за кошмари.

Той кимна.

— Просто бъди готова. — Той отвори вратата на колата. — Ще се върна в моята кола. Трябва да проведа няколко телефонни разговора. Ще остана и ще взема Майкъл след училище, ако искаш.

Тя поклати глава.

— Той отново има тренировка по футбол. Ще го заведа да хапне нещо, преди да се приберем у дома.

— Искаш ли компания?

— Не. Нямам какво друго да правя днес, а и трябва да помисля малко.

— Аз все пак ще остана тук още малко. Или аз, или Ройд ще те следваме навсякъде до края на деня. Обади ми се, ако промениш решението си.

Тя го загледа как се отдалечава. Предпочиташе Джок да я следва, а не Ройд, и много й се искаше да може да промени решението си. Но Джок трябваше да си отиде у дома. А тя трябваше някак си да се справи.

— Какво има, мамо? — Майкъл не гледаше нея, погледът му не се отделяше от прозореца на колата. — Какво не е наред?

Тя стисна здраво кормилото. Майкъл беше много тих по време на вечерята и тя почти очакваше този въпрос.

— Какво имаш предвид?

— Ти си разтревожена. Отначало реших, че е заради мен, но има и нещо друго. Нали?

Трябваше да се досети, че Майкъл ще долови вътрешното й неспокойствие. След всичко, което беше преживял, неговата чувствителност беше изострена до крайност. Понякога тя се питаше как успява да остане съвсем нормален.