Айрис Джоансен - Убийствени сънища

— Има съобщение за теб в стаята на сестрите — каза Кати.

Софи замръзна.

— От дома ми?

Кати побърза да поклати глава.

— Не. Господи, съжалявам. Не исках да изпаднеш в паника. Дори не помислих. Съобщението е дошло по време на смяната на сестрите в седем часа и те са забравили да ти го предадат. — Тя направи пауза. — Как е Майкъл?

— Понякога е ужасно. А понякога е добре. — Тя се опита да се усмихне. — Но той през цялото време е великолепен.

Кати кимна.

— Да, чудесно дете е.

— Сега. Но след пет години вероятно и аз като теб ще се питам как да се справя с него. — Тя смени темата. — От кого е съобщението?

— Отново от Джерълд Кенет. Няма ли да му се обадиш?

— Не.

Тя провери дали Елспет няма алергия към нещо.

— Софи, няма да ти навреди, ако поговориш с него. Той ти предложи работа, където месечната ти заплата ще е повече от това, което получаваш тук за година. И дори може да има повишение за в бъдеще. Аз бих подскочила при такава възможност.

— Тогава, ти му се обади. Аз обичам работата си тук и хората, с които работя. Не искам да се наложи отново да отговарям, пред която и да е фармацевтична компания.

— Някога си работила за такава компания?

— Веднага, щом завърших медицинския факултет. Беше голяма грешка. Мислех, че ще бъда свободна да провеждам изследователската си работа. Това не се случи. Сега, когато провеждам изследванията си през свободното си време, съм по-добре. — Тя извади едно от лекарствата в списъка за лечение на Елспет. — А при работата ми с хората тук научавам повече, отколкото в лабораторията.

— Като например в случая с Елспет. — Кати отново гледаше заспалото бебе. — Започва да мърда.

— Да, започна да излиза от дълбоката фаза преди пет минути. Почти се е събудила. — Тя остави листа и тръгна към вратата, която водеше към съседната стая, в която се провеждаха тестовете. — Трябва да вляза и да отстраня всичките тези жици. Ще се уплаши, ако е сама, когато се събуди.

— Майка й кога трябва да дойде?

— В шест.

— Това е против правилата. Родителите трябва да вземат децата си веднага, след приключването на сесията, а тази ще свърши в пет и трийсет.

— Правилата могат да вървят по дяволите. Тя поне се грижи за детето си дотолкова, че да направи тестовете. Аз нямам нищо против да остана при Елспет.

— Знам — каза Кати. — Но ако не престанеш да се преуморяваш, ти самата ще започнеш да имаш кошмари.

Софи се прекръсти, за да прогони лошите сили.

— Дори не споменавай за това. Изпрати тук майката на Елспет веднага щом влезе в болницата. Ще го направиш ли?

Кати се засмя.

— Май те изплаших.

— Да, изплаши ме. Няма нищо по-страшно от нощните кошмари. Повярвай ми, знам го.

Тя влезе в стаята, където беше Елспет, и отиде при креватчето й. Трябваха й само няколко минути, за да отстрани жиците. Малкото момиченце имаше тъмна коса като майка си, а кожата й беше маслинена, сега зачервена от съня. Софи почувства познатата нежност, когато я погледна.

— Елспет — повика я тихичко тя. — Върни се при нас, сладката ми. Няма да съжаляваш. Ще поговорим и ще ти прочета приказка, докато чакаме майка ти…

Докато гледаше през стъклото Елспет и Софи, Кати си помисли, че трябва да се върне към работата си. Софи беше взела бебето, завито в одеяло, на ръце и беше седнала на люлеещия се стол. Говореше на детето и го люлееше, а изражението на лицето й беше нежно и любящо.

Кати беше чувала другите лекари да описват Софи като брилянтен учен, който до голяма степен се доверява на интуицията си, която работи безотказно. Тя имаше два доктората — по медицина и по химия. И беше един от най-добрите сънни терапевти в страната. Кати обаче харесваше тази Софи повече. Тази жена, която можеше да протегне ръка и да докосне нежно пациентите си. Дори синът на Кати беше отговорил на топлината й, когато се бяха срещнали за първи път. А Дон определено имаше твърда обвивка. Разбира се, фактът, че Софи беше руса, висока и стройна и малко приличаше на Кейт Хъдзън, вероятно имаше много общо с възхищението на сина й. Той не харесваше жени майчински тип. По кориците на албумите му се виждаше снимката на Мадона.

Но Софи приличаше на Мадона толкова, колкото и на статуята на Дева Мария. В този момент тя беше човешко същество, изпълнено с любов.

И сила. Софи сигурно беше много силна, щом беше успяла да преживее ада, в който животът й се беше превърнал през последните няколко години. Тя заслужаваше почивка. Кати много искаше тя да приеме работата, която Кенет й предлагаше, и да заслужи големите пари, да забрави за цялата тази отговорност, която носеше на раменете си.