Айрис Джоансен - Убийствени сънища

Ройд мълча известно време.

— Да, загрижен съм за теб. Не искам да принасям в жертва на Санборн още човешки животи. Отнел е достатъчно.

Кели се усмихна.

— Освен това, ме харесваш.

— Понякога.

— И това е нещо, щом го казваш ти. И то след като си скъсвам задника от работа за теб повече от година. — Той направи гримаса. — С мен всичко ще е наред. А това може да е последната ми възможност да се докопам до онези формули. Сигурни ли сме, че няма други копия?

— Санборн не би рискувал. Цената на РЕМ-4 е на границата на невъзможното. Когато бях под властта му, той беше истински фанатик по отношение секретността и контрола над процеса. Но може би ще успеем да се доберем до тях чрез тази Дънстън. — Ройд стисна устни. — Ще знам тази вечер.

— Ще отидеш направо там?

— Няма да я оставя да се изплъзне между пръстите ми.

— Можеш да изчакаш поне докато открия още нещо за нея.

— Чаках вече прекалено дълго. Ти ми каза, че е била ключова фигура в първоначалния експеримент. Съществува добра възможност тя да знае къде в сградата се намират онези папки. А на мен ми трябва да знам само това, за да продължа напред.

— Искаш ли да дойда с теб?

— Ти ще правиш това, в което си добър. А аз — онова, в което най-много ме бива. — Устните му се изкривиха. — Благодарение на Санборн.

— И може би на Софи Дънстън.

— Както казах, тя се вписва в картината. Ще ти се обадя, ако разбера нещо за онези папки.

— Ако можеш да я заставиш да говори.

Отговорът на Ройд беше само смразяващ поглед, но и това беше достатъчно. Кели си помисли, че последната му забележка беше истинска глупост. Ройд беше не само най-добрият убиец, когото познаваше, но беше и достатъчно мотивиран. Нямаше съмнение, че ще направи каквото е необходимо, за да получи онова, което иска.

И Господ не можеше да помогне на Софи Дънстън.

— Говорих с МакДъф два пъти през последните два дни — каза Джок, когато Софи вдигна слушалката. — Той иска да се върна у дома.

Софи се опита да потисне разочарованието си. И тя искаше това, нали?

— Върни се, тогава. Аз нямам нужда от теб. Когато не се върна няколко дни, реших, че си ме послушал.

— Престани да се опитваш да се отървеш от мен. Казах на МакДъф, че ще се прибера, ако успея да уредя нещата. Ти си прекалено твърдоглава. Как е Майкъл?

— Снощи имаше кошмари, но успях бързо да го събудя.

— По дяволите! Не става по-лесно. Кажи му, че ще се върна до утре, за да го заведа някъде.

— Джок, аз самата мога да го заведа, където пожелае. Той няма нужда от по-голям брат. Върни се у дома си. — Тя направи пауза. — Баща му е питал за теб.

— Чудесно. Малко съревнование за привързаността на момчето може да се окаже полезно за него. Не се възхищавам от избора ти на съпруг. Истинско чудо е, че Майкъл има такъв прекрасен характер.

— Дейв притежава много добри качества.

— Но няма как да не забележа, че парите го интересуват много повече от Майкъл.

— Парите са важни за Дейв, но Майкъл също е важен.

— Няма да спорим. — Той направи пауза. — Бях в сградата е лабораториите. Много бързат да натоварят на камионите всичко, което може да бъде преместено. Може би си изнервила Санборн. А нервните мъже са непредсказуеми. Трябва отново да поговорим. Покани ме на чаша чай, след като се приберем с Майкъл.

— По дяволите, няма да го направя.

— Сега, като си помисля пак, може би е най-добре да се върна веднага. Трябва да поработя върху твоя характер. Ставаш все по-твърдоглава с времето.

— Ще заключа вратата. Върни се в Шотландия.

Тя го чу да се смее, после той затвори. Софи поклати глава, остави слушалката и се изправи. Нямаше право да изпитва облекчение. Не беше честно спрямо Джок да го държи тук. И нямаше да го направи. Щеше да се обади на МакДъф и да му каже да притисне малко повече Джок. Той определено не я слушаше.

Утре.

Беше късно, а тя имаше важна среща сутринта в осем. Отиде до стаята на Майкъл, за да провери какво е състоянието му. „Моля те, спи дълбоко и безметежно, бейби. Всяка такава нощ е подарък за теб.“ Затвори внимателно вратата, върна се в кухнята и остави автоматичната кафе машина включена, готова за сутринта. Напоследък имаше нужда от много кофеин, за да се справи с ежедневието. Отиде в спалнята си и протегна ръка да включи осветлението.

И една ръка я стисна здраво за гърлото!

— Само да изпищиш и ще ти счупя врата, кучко!

Исусе! Софи не изпищя. Заби лакътя си в стомаха му и в същото време го ритна в пищяла. Мъжът изсумтя, хватката му отслабна. Тя се изскубна и се затича към нощното шкафче, където държеше пистолета, даден й от Джок.