Айрис Джоансен - Убийствени сънища

Не, нямаше да изгуби контрол. Вече беше добре.

— Софи? — Джок влезе в кухнята.

Тя отвори очи и кимна.

— Добре съм. Но това ме накара да си спомня някои неща.

— Какви неща? — запита Ройд, който влезе в кухнята след Джок.

Тя го изгледа студено.

— Не е твоя работа.

— Отиди в банята и я изпери. — Джок й подаде бялата блуза. — Не мисля, че ще искаш да се върнеш веднага в спалнята си.

— Благодаря.

Софи взе блузата и мина покрай него и Ройд, който се беше подпрял на касата на вратата, и тя много внимава да не го докосне. Но пак усети колко е напрегнат, усети множеството емоции, които сякаш го наелектризираха. Тя не искаше да има нищо общо с всичките тези емоции, докато не успее самата да се съвземе. Нека Джок се оправя с него. Нека Джок измисли начин как да го отстрани от къщата.

Изми се, смени дрехите си и вчеса косата си. После се опита да изгони от съзнанието си представата за онова мъртво тяло в спалнята й. Не успя. И не биваше да успее. Трябваше да се справи със случилото се, трябваше да се справи и с Мат Ройд. Затова трябваше да престане да хленчи и да застане лице в лице с истината.

Отиде в кухнята. Двамата мъже седяха до масата. Ройд, изглежда, се чувстваше толкова удобно, колкото и тигър, на когото се налага да запази равновесие върху стол. Тигър. Да, това описание беше изключително точно.

— Налях ти кафе. — Джок посочи стола до себе си. — Седни. Трябва да поговорим за Ройд.

Тя поклати глава.

— Седни — повтори Джок. — Имаш достатъчно проблеми. Нямаш нужда от повече усложнения.

Тя се поколеба, после бавно седна.

— Разпозна ли трупа в спалнята?

Той поклати глава.

— Ройд също не го познава. Но скоро може да чуем нещо. Той го засне с камерата на мобилния си телефон и изпрати снимката на своя човек в сградата с лабораториите на Санборн.

Тя замръзна.

— Неговият човек?

— Наел е човек, който, под прикритие, да измъкне информация от документите и файловете на Санборн. Той работи с видеомониторите в стаята на охраната в завода.

— И защо го прави?

— Не харесва Санборн — каза Джок. — Също толкова, колкото и ти.

— Защо?

Погледът й започна да търси признаци в изражението на Джок. Тя си спомни всичко, което Ройд й беше казал в спалнята. А после Джок беше казал, че са посещавали едно и също училище. Прилоша й.

— Още един? Като теб, Джок?

Джок кимна.

— Малко по-различни обстоятелства, но резултатите са почти еднакви.

— О, Господи!

— Няма да говорим за мен — каза Ройд. — Не искам да слушам нищо, което може да ме убеди, че тя не е на страната на Санборн. Разбра ли ме, Джок?

Джок мълча известно време.

— Преди две години баща й застрелял майка й, опитал се да убие сина й, но тя го закрила с тяло и така той прострелял нея, преди да се самоубие. Без никаква очевидна причина. Просто така.

Студеният поглед на Ройд сега беше насочен към Софи.

— Един от твоите експерименти, обърнал се срещу теб?

— Не — стомахът й се сви. — Господи, не.

— Груб си — каза Джок тихо. — Прекалено груб, Ройд.

Погледът на Ройд не се отделяше от лицето на Софи.

— Възможно е. Откъде бихме могли да знаем?

Тя поклати глава.

— Никога не бих… Обичах го. Обичах и двамата си родители.

— И няма за какво да се обвиняваш. Името ти фигурира във файловете на Санборн в първоначалните експерименти с РЕМ-4, но това нищо не означава.

— Не съм казала това. — Тя протегна, като сляпа, ръка към чашката с кафе пред себе си. — Означава нещо. Означава всичко.

— Защо? Как?

Тя се чувстваше така, сякаш я налагат жестоко, разкъсват я.

— Виновна съм. Вината беше моя. Всичко беше…

— Спокойно, Софи. — Джок покри дланта й със своята. — Мога да му разкажа и по-късно. Не трябва да преживяваш всичко отново.

— Ти не можеш да ме защитиш. — Тя навлажни устни. — Не мога да се скрия от онова, което съм извършила. Всеки ден съм изправена пред него. Всеки път, когато погледна Майкъл и знам… — Тя спря да говори и вдигна поглед към Ройд. — И нищо, което ще кажеш, не може да ме накара да се почувствам по-зле, отколкото вече се чувствам. Можеш да разтвориш раната отново, но тя не може да стане по-дълбока. Искаш ли да знаеш какво се случи? Бях млада и умна и мислех, че мога да променя света. Бях току-що завършила медицинския колеж и започнах работа във фармацевтичната компания „Санборн“ , защото те ми обещаха, че ще ми дадат възможност да посветя времето си на проучването, което бях започнала още в колежа. Имах докторска степен по химия и по медицина и специализирах в областта на нарушенията в съня, защото баща ми страдаше от безсъние и кошмари още от детството си. Мислех, че мога да помогна и на него, и на други като него.