Айрис Джоансен - Убийствени сънища

— И какво направи по въпроса?

— Като излязох от болницата, прегледах книжата на баща ми и записах името и адреса на терапевта. Обадих се, за да си уредя среща. Телефонът беше изключен. Терапевтът беше загинал в автомобилна злополука преди три седмици.

— Много удобно — прошепна Джок.

— И аз така си помислих. Наех частен детектив да се опита да установи връзката между доктор Дуайт и Санборн. Единственото, което той успя да открие, беше, че двамата са се срещнали на конгрес в Чикаго същата година. И това, че Дуайт редовно е правил банкови депозити от по половин милион долара през последните няколко месеца.

— От това не могат да се правят никакви заключения.

— В никакъв случай не е достатъчно за повдигане на дело в съда, но беше достатъчно за мен. Подейства ми като въже, което са ми подали, за да ме издърпат от подвижните пясъци. Трябваше обаче да знам повече. Все още имах приятели в компанията на Санборн и започнах да задавам въпроси. Увериха ме, че в помещенията не са провеждани повече експерименти. Отделът бил напълно закрит, а хората, работили по проекта, били прехвърлени в други групи, по други проекти. Не повярвах. Помолих приятелката си, доктор Синди Ходж, да следи наоколо и да види какво може да открие. — Софи спря, за да си поеме дъх. — Тя ми предаде списък с имена. И място. Гарууд, Северна Дакота. — Спря, защото усети промяна в поведението на Ройд. — Познато ли ти е името?

— О, да. Аз съм много добре запознат с Гарууд. — Той погледна Джок. — А ти?

— Моето обучение беше различно от твоето. Не си спомних за Гарууд до онази последна година, когато спомените ми започнаха бързо да се връщат. — Той кимна на Софи. — А и Софи помогна на спомените ми да се върнат, когато дойде да ме търси.

— Тя те е търсила? — запита Ройд.

— Да не мислиш, че аз съм я открил? Аз се опитвах да се примиря със себе си, да открия кой съм и какъв съм. Не се освободих така бързо като теб.

— Бях в Гарууд дълго преди да те доведат там. И освобождаването ми не ми се стори бързо — каза Ройд.

— Не сте били заедно в Гарууд? — запита Софи. — Не разбирам.

— Джок беше доведен в Гарууд по молба на Томас Рейли, който обучаваше свои собствени „зомбита“ , чийто мозък контролираше напълно — каза Ройд. — Той плащаше на Санборн, за да използва РЕМ-4 и да му помага да манипулира Джок и някои други свои жертви. Но имаше и други методи, с които той експериментираше, а Санборн беше само негов инструмент.

— А ти?

— О, аз бях подарък от генерал Бош за Санборн, когато отвориха лабораторията в Гарууд. — Той се усмихна безрадостно. — Генералът искаше да се отърве от мен и не можа да измисли нищо по-добро от това да ме изпрати на партньора си в престъпленията. Харесваше му идеята, че ще пречупи волята ми, а ако това не станеше, винаги съществуваше възможността да полудея. Случи се на двама, докато бях в Гарууд.

Обзе я ужас.

— Не! — прошепна тя.

Той я изгледа скептично.

— Трябва да знаеш и за това, щом знаеш за Гарууд.

Тя поклати глава.

— Не беше записано в докладите на Санборн.

— От онова, което съм чувал, жителите на селищата в близост до Аушвиц също твърдели, че нищо не знаят.

— Казах ти, не…

— Щом твърди, че не е знаела, значи това е истината — каза Джок. — Санборн не би пазил записки за провалите си. Той би елиминирал обекта и би изтрил всички записи.

— Сигурен ли си? — запита Софи. — Лекарството РЕМ-4, което аз създадох, беше безопасно и за тялото, и за ума.

— Не и след внесените от тях промени — каза Ройд. — Те увеличиха многократно несигурните, предполагаеми фактори. Някои умове не можеха да приемат тази степен на подчинение, без да се наруши стабилността им. О, да, лекарството и фазата бяха напълно променени. В Гарууд имаше петдесет и двама мъже, които могат да потвърдят това.

— В докладите се споменаваше, че са трийсет и четирима — каза Софи.

Ройд само я погледна.

— Санборн… ги е убил?

Той сви рамене.

— Преброих петдесет и двама, преди да си тръгна от там. Не знам какво се е случило с тях. Но мога да предположа. Крих се повече от три месеца и точно тогава ЦРУ разкри делата на Томас Рейли. Санборн беше смъртно уплашен, че документите и записките на Рейли могат да заведат ЦРУ до Гарууд, затова разчисти всичко толкова добре, че никой не би могъл и да предположи какво е ставало там. А след това затвори мястото и премести всичко.

— В завода си в Мериленд — каза Софи. — Защо не отиде в полицията?

— Полицията обикновено не изслушва наемните убийци. А бях сигурен, че генералът ще се погрижи поне едно от убийствата, които бях извършил, да бъде документирано. — Той стисна устни. — Е, все пак нормално беше да ме изпращат да извършвам убийства. Бях „тюлен“ в продължение на четири години, а всички знаят, че нас ни обучават на насилие и смърт. Трябваше да намеря друг начин да сложа ръце върху тях.