Айрис Джоансен - Убийствени сънища

— Но тя е виновна. Откъде знаеш, че не е одобрявала плановете на Санборн, че не е била в екипа му отначало, а после, по някаква причина, пътищата им са се разделили?

— Вярвам й.

— А аз — не.

— Не съм глупак, Ройд. Тя ми казва истината. — Той го изучаваше с поглед. — Изглеждаш разочарован. Защо искаш тя да е все още в екипа на Санборн?

— Защото това беше моята възможност да изстискам информация от нея, за да намеря формулите и да заловя Санборн и Бош. А сега ти ми казваш, че практически не е замесена, че е невинна. — Той стисна длани в юмруци. — Не, няма да повярвам.

— Ще повярваш. Ти си прекалено умен, за да се оставиш да бъдеш заслепен. Знаеш, че нещата никога не са такива, каквито искаме да бъдат. Просто трябва да свикнеш с идеята.

— Може би.

Джок го изгледа с присвити очи.

— За какво мислиш?

— Откакто избягах от Гарууд, се налага да манипулирам всяка ситуация, за да съм сигурен, че ще оцелея и ще успея да застана на пътя на Санборн. Трябва да постъпя така и в тази конкретна ситуация. — Той стисна челюсти. — Прекалено съм близо, Джок. Ако не мога да я използвам, няма да й позволя и да ми попречи. Нямам никакви угризения…

Звънна мобилният му телефон и той погледна екрана, за да види кой е. Беше Нат Кели.

— Стискай палци да е узнал кой беше онзи кучи син в спалнята — каза той и натисна бутона.

Софи се забави секунда пред спалнята на Майкъл, за да си поеме дълбоко дъх и да се приготви да се върне в кухнята и отново да застане лице в лице с Мат Ройд.

Тази нощ кошмарът на Майкъл не беше чак толкова мъчителен. Когато нещата станеха прекалено ужасни, тя едва издържаше. Този път обаче Господ беше милостив.

Да, щеше да издържи. Не беше някоя хлапачка, която вечно хленчи. Можеше да понесе всичко, което животът й поднесе. Включително Ройд, който я гледаше с ледена студенина, който я обвиняваше за собствените си страдания. Тя изправи рамене и отиде в кухнята. Джок вдигна поглед.

— Майкъл заспа ли отново?

Тя кимна.

— Не беше много лошо. Поседях малко при него и му поговорих и той отново заспа.

— Добре — каза Джок. — Да се надяваме, че няма да се събуди повече. Трябва да се погрижим за някои неща. Ройд току-що получи съобщение от своя човек в сградата.

Погледът й се стрелна към Ройд.

— Откри ли кой беше онзи убиец?

— Един от охраната на Санборн — каза Ройд. — Поне така е записан в списъка на персонала. Арнолд Каприо.

— Каприо — повтори Софи.

— Чувала ли си за него?

Тя поклати глава.

— Името ми звучи познато…

— Помисли.

— Казах ти, че едва ли… — Тя спря. — Не, знам кой…

Софи отиде в дневната стая и отвори чекмеджето на бюрото си. Списъкът беше прибран в кожена папка. Тя я отвори и започна да следи с показалец имената. Името на Арнолд Каприо беше в средата на списъка. Тя затвори очи.

— Господи!

— Кой е той?

Тя отвори очи и обърна глава към Джок и Ройд.

— Каприо с едно от имената в списъка, който ми даде Синди. Това са все хора, подложени на експерименти в Гарууд. Санборн сигурно го е задържал близо до себе си като охрана. Но изглежда, не е бил само охрана. Очевидно го е използвал, за да го отървава от заплахи като мен например? — Трябваше да престане да трепери. — Ирония, нали? Санборн ми е изпратил една от жертвите, за които аз съм отговорна, за да сложи край на живота ми.

— Ти не си отговорна за това — каза Джок. — Ти никога не си искала да стане така. Дори не си го помислила. Ти си се опитала да го спреш.

— Кажи това на Каприо. — Тя погледна Ройд. — Кажи го на Ройд. Ти мислиш, че съм отговорна, нали?

Той я гледа втренчено един миг, после сви рамене.

— В момента няма значение какво мисля аз. Трябва да ти кажа, че Санборн невинаги избираше млади мъже, почти деца, за да ги обучава за убийци, както правеше Рейли. Той обичаше да е силен още от самото начало, вярваше в добрия старт. Вярваше, че експериментите дават по-добри резултати върху мъже, които вече са доказали, че са склонни към насилие. Бош често му изпращаше военни снайперисти или „тюлени“ като мен. Изпращаше ги в района уж на мисия, а после съобщаваше на Санборн, за да прати хората си да ги приберат. Знаех за поне двама наркомани и поне трима наемни убийци в Гарууд.

Тя го погледна изненадана.

— Исусе, да не би да се опитваш да ме накараш да се почувствам по-добре?

— Не. Ти ми зададе въпрос. Сега аз ще ти задам един. Ти не знаеше името ми. То не е ли в списъка?

Тя се замисли.

— Не, но името на Джок беше там.