Айрис Джоансен - Убийствени сънища

— Той беше най-добрият обект, който някога сме имали.

— Докато не отхвърли обучението така, все едно никога не е съществувало.

— За него това не беше чак толкова лесно. Но не за Ройд говорим. Искам да знам дали Каприо вече се е свързал с теб. Изпрати и някой друг в къщата на Софи Дънстън.

— И някой да го види, когато откриват телата? Няма начин. Ще чакаме.

— Ти ще чакаш. Аз не съм толкова търпелив. Имам свои хора и не са „зомбита“ като избраните от теб. Ще ти дам още два часа, в които да се погрижиш за нея.

— Защо ще се намесваш? Тя дори не знае за теб, защото преследва мен.

— И как е разбрала, че РЕМ-4 се провеждат в тази сграда? Ако знае това, може да е разбрала и за връзката между нас. Трябваше да се отървеш от нея още щом се показа на прага ти.

— Съществуваше вероятността да ни помогне, ако бях успял да я заловя жива. РЕМ-4 не е съвършен, а тя не продължи изследването, по което работеше и което можеше да увеличи ефекта десет пъти, както и да го направи безопасен.

— Нищо не е съвършено. Нямаме нужда от нея. Тя не е единствената риба в морето. И онова, което имаме, е достатъчно добро.

— Клиентите ти може би не мислят така. Трима от всеки десет умират или полудяват.

— Това е приемлив процент. Не мога да си позволя лукса тя да души наоколо. След три месеца ще се пенсионирам и трябва да съм чист, както и да запазя връзките си.

„Скъпоценните връзки на Бош“ , помисли си Санборн с раздразнение. Само че тези връзки щяха да се окажат важни и за двамата. Копелето познаваше всеки извратен военен, който беше в момента на служба, имаше и задокеански връзки, които щяха да се окажат безценни, след като приключеха напълно разработката на РЕМ-4. Той се застави да овладее гнева си.

— Ще запазиш връзките си. За Бога, Каприо закъснява да се обади само с час. Защо си толкова нервен?

Бош мълча един миг.

— Обади ми се моят информатор от ЦРУ и ми каза, че Ройд е напуснал Колумбия.

— Какво?

— Това би могло и нищо да не означава. Може да е приел друга работа. Търсят го и често го наемат.

— Но ти ми каза, че ще изпратиш човек, който да се разправи с него.

— Изпратих. Три пъти. Той е много добър. Ние го направихме толкова добър.

— Ти си глупак.

— Не можеш да ми говориш по този начин. Не позволявам.

„Нараних гигантското му его“ , помисли си с горчивина Санборн.

— Той беше извън страната и това беше най-добрата ти възможност да го премахнеш.

— Държах го под око.

— Толкова добре, че му позволи да се измъкне. Спомням си го от времето, когато беше в Гарууд. Добър? Беше експерт. Никой не беше по-добър от Ройд.

— Ще го открия. — Бош направи пауза. — Но никога вече не ми говори по този начин.

Санборн се поколеба. По дяволите. Трябваше да успокои този кучи син.

— Съжалявам.

— И се грижи за собствените си проблеми. Софи Дънстън може и да е само жена, но трябва да бъде елиминирана. Искам да съм свободен и чист, преди да тръгнем за острова.

Той затвори. Нима Бош вярваше, че той не знае това? Софи Дънстън му беше трън в очите от момента, в който беше открила, че той продължава експериментите в Амстердам. Беше успял да я изолира, но тя не се предаваше. Просто продължаваше да търси, да рови, да се опитва да намери някой, който да я изслуша.

Той обаче не биваше да се тревожи за проблем, който вече беше разрешен. Каприо сигурно вече беше удушил онази кучка.

— Погрижи ли се за тялото? — Джок запита Ройд, когато той влезе в къщата час и половина по-късно.

Ройд кимна.

— Движението по пътя беше по-оживено, отколкото мислех, че е в този час. — Той погледна Софи. — Не изглеждаш добре. Легни си. Ще поговорим по-късно.

Тя поклати глава.

— Не те ли видяха?

— Не ме видяха. — Той се обърна към Джок. — Ти можеш да си тръгнеш. Аз ще остана и ще се погрижа тя да е добре.

— Това е моя работа.

— О, за Бога, аз ще се грижа добре за нея — каза той раздразнено. — Вие двамата трябва да…

Майкъл.

— Окей, един от вас ще остане. Хвърлете монета. — Тя се обърна и тръгна към вратата. — Ще съм в стаята за гости. Все още не искам да се върна в спалнята си.

— Ще свържа монитора, докато си под душа — каза Джок. — И ще слушам за сигнала.

— Благодаря.

Тя потрепери, когато мина покрай спалнята си. Този рай на уюта и сигурността се беше превърнал в нещо грозно само за няколко минути, изпълнени с насилие. Не знаеше дали някога ще може отново да влезе в тази стая, или да се по чувства уютно в нея.

„Не мисли за това. Легни да спиш. Може би, когато се събудиш, ще успееш да се справиш с всичко.“