Айрис Джоансен - Убийствени сънища

— Да, имаш. Ти чувстваш, че ми дължиш нещо, и аз ще използвам максимално това. — Той се облегна назад във фотьойла и изпъна краката си. — Така че свикни с идеята, че няма да убиеш Санборн, докато аз не ти разреша. А сега се отпусни и ме остави да говоря.

— Престани да ми заповядваш. Ще правя, каквото искам, Ройд.

— А искаш ли РЕМ-4 да надживее Санборн? Защото ще го надживее, да знаеш. Контролът над мозъка е прекалено изкусителен и винаги ще привлича извратените отрепки. Военните на поне половин дузина държави експериментират с него от десетилетия. Но ти поднесе отговора на Санборн на сребърна табла, както се казва. И трябва да ми помогнеш да го вземем обратно.

— Не се налага да правя нищо, което не желая.

— Но това искаш да направиш. Може и да не ти харесва, че действието ще е в моите ръце, но това е нещо, което искаш да направиш. Джок ми каза, че би отишла в лабораторията и би унищожила записките за изследванията на РЕМ-4, ако можеше. Не можеш да убиеш РЕМ-4, като убиеш Санборн. Трябва да се унищожи цялото зло.

Софи си пое дълбоко дъх и се опита да се освободи от гнева, който неговата грубост предизвикваше. Той беше прав. Не беше мислила по-далеч от това, да се освободи от Санборн, когато откри, че няма начин да влезе в сградата. По дяволите, та тя дори не знаеше за Бош.

Ройд я гледаше с присвити очи.

— Ако съжаляваш за онова, което си открила, направи нещо по въпроса. Трябва да освободиш света от РЕМ-4, по дяволите!

Тя не проговори известно време.

— Как?

— Добре, и това е начало. — Ройд се наведе напред. — Моят човек в сградата, Нат Кели, казва, че през последните няколко месеца Санборн като че ли се опитва да се освободи от всичко и всички, свързани с изследванията на РЕМ-4 тук. Пълно разчистване. Говорело се, че ще има преместване още дори преди да започнат да товарят оборудването. Санборн или е уволнил, или е пратил някъде другаде, дванайсетте основни души от екипа, свързан с експериментите. Кели се опитал да се свърже с двама от тях. Единият бил загинал в автомобилна злополука, другият отишъл на дълга ваканция и не го очаквали да се върне скоро.

— Още убийства?

— Вероятно. Както казах, пълно разчистване. Предполагам, че ще открием… Какво има?

Тя навлажни устни.

— Приятелката ми Синди, която ми даде информацията за Гарууд.

— Чувала ли си се с нея наскоро?

Софи поклати глава.

— Подаде оставка при Санборн преди повече от година. Но беше взела участие в първите експерименти.

— Може и да е жива и здрава, в безопасност. Обади й се. — Направи пауза. — Ти също сигурно си в началото на списъка на хората, които трябва да бъдат отстранени.

— Санборн направи първия си опит да стигне до мен веднага щом излязох от болницата. Обади ми се, само веднъж, и ми предложи много пари, за да се върна да работя за него. Пратих го по дяволите. Но вдигнах много врява, говорих с ФБР и повечето от конгресмените. Не постигнах нищо, но Санборн не искаше смъртта ми да изглежда подозрителна.

— Той направи първия си опит снощи.

Вярно беше.

— Видяха ме в сградата. Може да е решил, че трябва да се отърве от мен като ход за самозащита.

— Ще ме извиниш, ако се съмнявам, че се е разтревожил от твоите опити. Вярвам, че отдавна те е набелязал, и сега е сметнал, че моментът е подходящ.

— И защо сега се освобождава от всичките тези хора?

— Мога само да предположа. Кани се да излезе на международна сцена.

— Какво?

— Мисли, че е стигнал до етап, когато могат да предложат РЕМ-4 на чуждестранни клиенти. Имат нужда обаче от база, която да не е в Съединените щати, за да могат да работят свободно и клиентите им да не предизвикват особено внимание.

— Кани се да отиде в страните отвъд океана?

— Така казва Кели. Или някъде в Европа, или на остров, който е достатъчно близо до континента. Чуждестранният пазар са истинските големи пари. — Той направи гримаса. — И затова иска да е сигурен, че лодката му не се клати. Иска всичко, което си казала на ФБР, да бъде забравено заедно с теб.

— Примка на шията няма да накара хората да ме забравят. — Но после осъзна, че точно така щеше да стане, ако всички мислеха, че е самоубийство. — Къде зад океана?

Ройд поклати глава.

— Кели не успя да открие. Знае само, че камионите, които тръгват от сградата, стигат до док в Балтимор.

Тя стисна здраво одеялото.

— Трябва да разберем.

— Имам намерение всичко да разбера. Затова съм тук.

— Мислел си, че аз може би зная.

— Надявах се. Но пътуването ми не беше напразно. Все още мога да те използвам.