Айрис Джоансен - Убийствени сънища

— Какъв начин?

— Трябваше да изкарам достатъчно пари да купя информация. Беше ми необходимо известно време да открия лаборатория, където се извършват изследвания РЕМ-4, и да внедря „къртица“ в компанията на Санборн. — Той срещна погледа й. — И това ме доведе при теб.

— Аз не… Никога… — Тя спря и уморено поклати глава. — Но го направих. Аз го започнах. Вината беше моя. Не мога да обвинявам теб за…

Мониторът на Майкъл се изключи.

— Исусе! — Тя скочи на крака. — Майкъл…

И излезе тичешком от стаята.

Ройд изруга и понечи да се изправи.

— Тя не се опитва да избяга — каза Джок. — Седни и си изпий кафето. Просто ще се погрижи за сина си. Ще се върне.

Ройд бавно седна обратно.

— Какво му е на него?

— Кошмари. Понякога получава спиране на дишането.

— Исусе.

— И преди да запиташ, тя не е правила експерименти с него. Кошмарите са започнали, след като дядо му се опитал да го убие и видял как той е прострелял баба му и майка му. Софи ми каза, че преди време кошмарите били по-лоши и по-чести и че синът й може би е на път да се възстанови. — Направи гримаса. — Все още ми е много трудно да гледам тези неща. Той е само дете.

— Каза, че тя те е открила. Как?

— В записките за Гарууд, които получила от приятелката си, имало препращане към случаите на Томас Рейли, доведени там. Обектите на Гарууд били „изчезнали“ , но все още имало следи, които водели към тези на Рейли. Имало цяла верига подкупени хора, които водели до най-горните нива на властта. Но веригата се разпаднала и хората се скрили, когато ЦРУ се приближило до Рейли. Повечето от обектите били открити и елиминирани, но някои от нас бяха оставени на свобода. — Той направи пауза. — Ти обаче знаеш всичко това. Ти самият успя да ме откриеш преди около година.

— А ти ми каза, че не знаеш нищо. Че не знаеш къде Санборн е преместил експериментите си върху РЕМ-4. Лъжи?

Джок поклати глава.

— Тогава не помнех почти нищо. Беше ми необходимо много време, за да се излекувам достатъчно, та да мога да събера и оценя някои факти. Нямах повече ум от някой зеленчук, когато МакДъф ме откри в онази лудница в Денвър, където бях попаднал, след като се измъкнах от ръцете на Рейли. Ако беше дошъл след няколко месеца, щеше да получиш повече информация от мен. Софи ме намери в точния момент. Бях готов да си спомня. Тя ми помогна и спомените започнаха да се връщат.

Ройд го изучаваше с поглед. Вероятно казваше истината. Джок беше различен от мъжа, с когото се беше срещнал тогава, за първи път. По онова време той беше малко неясен и отдалечен. Но в този мъж, който сега седеше срещу него, от другата страна на масата, нямаше нищо неясно и отдалечено. Чертите на лицето му бяха красиви, но той беше твърд и решителен, нямаше да отстъпи пред нищо.

— И какво си спомни?

— Че Рейли се канеше да изпрати някои от най-новите си обекти до другото място на Санборн, за да бъдат „обучени“ преди рейда на ЦРУ. Някъде в Мериленд.

— И защо не се свърза с мен? По дяволите, ти знаеше, че аз трябваше да съм информиран. На мен самия ми бяха необходими месеци, за да стигна до същата тази информация.

— Бях малко зает със Софи. Не исках някой да ми пречи. Не исках никакво вмешателство.

— Зает?

— Тя всъщност не знаеше колко далеч е стигнал Санборн, докато не ме срещна. Беше напълно съкрушена. Искаше сама да преследва Санборн. — Той поклати глава. — Не можех да й позволя да го направи.

— И защо не?

— Защото тя успя да докосне някаква струна в душата ми — каза той простичко. — Беше изпълнена с чувство за вина и болка и не можеше да се мери със Санборн и неговите деяния. Отначало искаше да се опита да влезе в сградата и да унищожи проучванията, създали РЕМ-4. Но те бяха сменили всички защитни кодове и тя не можа да го направи. И така, остана й само възможността да отреже главата на змията и да се надява, че така ще унищожи отровата й.

— И те е помолила ти да го направиш?

Той отново поклати глава.

— Тя толкова силно страда от чувство за вина, че няма начин да ме остави аз да го убия. Единственото, за което ме помоли, беше да я науча как се убива човек.

— И ги я научи?

— Да, технически, тя е много добра. Почти толкова добър стрелец е, колкото съм и аз. А дали може да го направи? Тя мисли, че може. Това зависи от степента на омразата, която е натрупала. Омразата може да означава много, да промени нещата. — Той погледна Ройд право в очите. — Нали?

Ройд не обърна внимание на въпроса му.