Айрис Джоансен - Убийствени сънища

Той кимна, но усмивката му се стопи.

— Знаеш ли, смущавам се, когато имам кошмари, а в къщата има непознати. Но не се чувствам по този начин с Джок. Струва ми се, че… той знае.

Джок знаеше. Никой не би могъл да познава това мъчение по-добре.

— Може би знае. Джок е много чувствителен. — Тя се изправи. — Изпи ли го? Ще измия чашата ти.

— Аз ще я измия сам. — Той скочи и занесе и двете чаши до мивката. — Ти приготви шоколада. Така е справедливо.

„Но няма никаква справедливост в онова, което Майкъл преживява“, помисли си Софи с горчивина.

— Правилно. Благодаря. Готов ли си да се върнеш в леглото?

— Предполагам.

Тя се загледа внимателно в лицето му.

— Не е достатъчно да предполагаш. Ако не си готов, ще поседим и ще поговорим. Може да изгледаме един диск.

— Готов съм. — Той й се усмихна. — Ти се върни в леглото. Аз ще се свържа с монитора. — Направи гримаса. — Ще се радвам, когато мога да спя и без него. Чувствам се като човек от филм за извънземни.

Тя се напрегна.

— Това е необходимост, Майкъл. Така е по-сигурно. Вероятно след няколко седмици ще можем да опитаме без него.

Той кимна и извърна поглед от нея. Тръгна към вратата.

— Знам. Просто си говоря. Все още е рано да съм самостоятелен. Страшно е. Лека нощ, мамо.

— Лека нощ.

Тя го гледаше как върви по коридора. Изглеждаше толкова дребен и уязвим във фланелената си пижама.

Той беше уязвим.

Уязвим до болка и дори до смърт.

Страшно?

Ужасяващо.

А той успяваше да се справя с това и да оцелява. Гордееше се с него, но това беше слабо казано. Той се бореше със смущението, със заплахата от смърт и с грозотата в живота със смелост, която я удивляваше. Всяко друго момче би било победено, смазано и напълно унищожено от наказанията на съдбата, които Майкъл понасяше.

Исусе, тя се надяваше, че ужасът няма да се върне тази вечер.

— Изглеждаш уморен — каза Кели, докато гледаше Ройд, който излизаше от летището. — Да не би да ти дадох кратък срок? Аз ли те накарах да побързаш?

— Не, аз самият реших да побързам — каза той рязко. — И, по дяволите, да, уморен съм. Спал съм може би три часа през последните два дни.

Кели си помисли, че му личи. Широкото лице с високи скули на Ройд винаги имаше напрегнато изражение, което подсказваше, че той винаги е нащрек, но тъмните му очи бяха напрегнати и блестяха неспокойно, устата му също беше твърдо очертана. В износените дънки и риза цвят каки, в които беше облечен, едрото му и мощно тяло изглеждаше превъзходно.

— Както се оказа, не бързат да се преместят толкова, колкото мислех — каза Кели. — Можеше да се забавиш още малко.

— Не, не можех. Това ме подлудяваше. Какво откри за нея?

— Не много. Всички в сградата работят по двайсет и четири часа, за да се приготвят за преместването, и успях само веднъж да вляза в стаята, където държат документите. Тя е сънен терапевт и практикува в болницата на университета „Фентуей“ .

— Сънен терапевт. — Той стисна устни. — О, да, това изглежда съвсем нормално. Имаш ли адреса й?

Кели кимна.

— Има къща в предградията на Балтимор. Близо до болницата.

— И близо до сградата с лабораториите?

— Точно така. — Той направи пауза. — Ти определено ли мислиш да я преследваш?

— Казах ти за намерението си. Откри ли нещо друго?

— Не. Разведена е и има десетгодишен син.

— Има ли някой друг в къщата?

Кели сви рамене.

— Казах ти, че информацията за нея е съвсем оскъдна. Бях прекалено зает. Ще е по-добре да изчакаш, докато открия…

— И да рискувам тя да се скрие някъде? — Той поклати глава. — Ще действам сега. Имаш ли снимка?

— Стара. — Кели бръкна в джоба си и му подаде фотокопие. — Добре изглежда.

Ройд втренчи поглед в снимката.

— Да. Знаеш ли дали спи със Санборн?

— Казах ти, че нямах възможност да…

— Знам. Знам. Просто си помислих. Когато търсиш още информация, виж дали няма да разбереш и това.

Кели се спря до колата, а Ройд разглеждаше снимката, докато той отключваше.

— Може би не. Не прилича на жена, която е лесно да командваш, а той обича да властва в сексуалните игри. Преди няколко години уби проститутка в Токио.

— Очарователно. Сигурен ли си?

— Сигурен съм. Няма много неща, които да не знам за Санборн. Но провери все пак. — Ройд влезе в колата. — Ти ще се върнеш ли в сградата?

Кели кимна.

— Нали затова ми плащаш. Там цари хаос заради преместването. Може и да си дам почивка.

— И може някой да ти пререже гърлото.

— Твоята загриженост ме разчувства.