Айрис Джоансен - Издирването

— Такава е и неговата работа. Боли го, но ще се справи. Ако видя, че болката е твърде силна, ще го спра.

— Не съм си и помислял, че може да си толкова коравосърдечна с него. Луда си по това куче.

— Ако съществува шанс да спасим някого, нито Монти, нито аз имаме право да се отказваме. И преди сме били ранени и сме го преодолявали. — Бръкна в шкафа, извади кучешките витамини и ги хвърли в чантата. — Ще прекараме там само няколко дни. После ще оставим другите екипи да продължат търсенето. След Барат толкова смърт на Монти му стига за доста време.

— Ами ти? На теб не ти ли стига?

— О, да. — Извърна се и уморено изви гърба си. — До гуша ми дойде. Само че продължава да се трупа още.

— Някога мислила ли си да откажеш?

— Как мога да откажа, когато някой очаква помощ?

— Предполагам, че не можеш. — Трябваше да спори с нея, но трудно мислеше. Разклати глава, за да я проясни. — Тайван. Къде в Тайван?

— Някакво място, наречено Кай Чи. Искаш ли кафе?

— Не, благодаря.

— Сигурен ли си? Струва ми се, че добре ще ти се отрази.

— Петстотин жертви?

— Според изчисленията.

— Тогава май имате нужда от помощ. — Посегна към мобилния си телефон. — И все пак усложняваш нещата за мен. Колко души сте в екипа?

— Шест.

— И шест кучета?

Сара кимна.

— Обади се на тази Хелън Пийбоди и й кажи, че си намерила самолет и пилот. — Той сбърчи нос. — Тапицерията и килимите ми може завинаги да сменят миризмата си, след като шест кучета ще тичат из кабината.

Очите й се разшириха.

— Даваш ни твоя самолет?

— За колко време може да се събере екипът ви на летището във Финикс?

— Повечето живеят в Тусон. Пет часа максимум.

— Твърде дълго е, ако условията в Тайван са толкова лоши, колкото казваш. Ще отидем до Тусон, ще вземем екипа и от там ще отлетим направо за Тайван.

— Ние?

— Идвам с теб.

— Да не си превъртял? Ти в Тайван! Защо?

— Може би по този начин се опитвам да се реванширам, задето Монти бе ранен в Санто Камаро.

— Достатъчно е да ни предоставиш самолета и пилота.

Той поклати глава.

— Джетът си е мой. Аз поставям условията. — Набра номера на Маргарет — Маргарет, заминавам за Тайван. Подготви самолета и документите ми до един час. — Прекъсна я, когато тя се опита да протестира.

— Не сега. Просто го направи. — Затвори.

Сара клатеше глава.

— Не можеш да дойдеш с нас.

— Защо не?

— Това е спасителна операция. Имам си работа. Ще ни се пречкаш.

— Не, няма. Зная езика. Имам малко предприятие на крайбрежието, така че имам връзки в страната, освен самолета. Какво повече можеш да желаеш?

— Да останеш тук и да ни дадеш самолета и пилота.

— Не става.

— Току-що оперираха крака ти. Не знаеш с какви условия може да се сблъскаме. Ами ако получиш инфекция?

— Тогава ще трябва да се погрижиш и за мен, освен за Монти.

— Точно от това се боя.

— Недей. Няма да се случи. Няма да ти бъда в тежест. — Изправи се с мъка от стола и трябваше да потисне гримасата, когато болката прониза бедрото му.

— Ако се окажа в тежест, обещавам да не ви се пречкам. А сега, обади се, докато отида до банята и си наплискам лицето.

Тя стоеше нерешително.

— Върви да се обадиш на Хелън Пийбоди. — Лоугън закуцука към банята. — Знаеш, че съм най-добрият улов.

— Я се виж. Не можеш даже и да стъпваш, без да те боли.

— Какво те е грижа? Така ми се пада, нали?

— Не искам да загубиш проклетия си крак.

— Аз ще се погрижа за себе си, а ти и Монти се погрижете за милионите страдащи по света. Мисля, че ще бъде справедливо. — Погледна я през рамо. — Не е ли така?

Тя бавно кимна.

— Прав си. Защо да се тревожа за теб? — Обърна се и вдигна телефона. — Щом искаш, ела. Но не ме вини, ако в Тайван получиш повече, отколкото си се пазарил.

— Няма да те виня. — Затвори вратата и се облегна на нея, борейки се с болезнените вълни. Трябваше да вземе още обезболяващи, но в момента не можеше да си позволи да бъде замаян. Щом напуснеха Тусон, можеше да се поотпусне за малко. Сара бе жилав човек, но и грижовна и щеше да намери начин да го спре, ако разбереше, че го боли адски. Чувстваше се зле. Господи, колко зле! Когато болката се притъпи до пулсиране, той извади телефона и се обади на Гейлън: — В къщата на Сара съм, но веднага тръгваме за Тайван. Откри ли нещо?

— Засега не. Все още проследявам Санчес. Тайван?

— Изглежда, там е имало свличане. Спасителният й отряд е свикан. Заминавам с тях.

— Господи! Как се чувстваш?

— Току-що ми извадиха куршума. Не съм добре.