Айрис Джоансен - Издирването

— Какво търсиш тук, по дяволите? — Сара скочи и изтича до него. Прехвърли ръката му през раменете си и му помогна да стигне до люлеещия се стол пред огъня. — Глупак! Оперираха те едва този следобед. Да не би да се опитваш да отвориш шевовете?

— Обеща ми да останеш. Събудих се и те нямаше. — Настани се на стола и затвори очи. — Затова дойдох.

Сара взе една възглавничка от отсрещния край на стаята и повдигна крака му върху нея.

— Кой те докара?

— Маргарет. Казах й да ме остави и да си върви.

— Обзалагам се, че й е харесало.

Той се усмихна вяло.

— О, опознала си я. Не беше доволна.

— Нито пък аз. Какво търсиш тук?

— Реших, че се нуждая от малко почивка и уединение. А ти можеш да ми предложиш голяма доза от тях.

— Какво? — премигна тя.

— Имаш диван. — Гласът му бе неясен. — Мога да спя там.

— Говориш объркано.

— Така ли? В момента съм малко замаян. Може би от упойката, която ми даде лекарят. Опитвам се да те поканя да се върнеш с мен или да ми позволиш да остана тук.

— Няма да се върна и не можеш да останеш. Може да получиш колкото си искаш уединение в своята къща във Финикс.

— Не е само… Обещах ти да се разправя с Мадън.

— Да, обеща ми и държа да го изпълниш, но нямаше нужда да ставаш от леглото. А също и да пристигаш тук. Мадън не е идвал, откакто го изхвърлих.

— Както искаш да изхвърлиш и мен.

— Точно така.

— В безопасност. Аз съм… отговорен.

— Мънкаш и не мога да те разбера.

— Не мънкам. — Лоугън отвори очи, когато Монти опря глава в ръката му. — Здравей, момче. Радвам се, че някой ме посреща с „Добре дошъл“.

— Не се ласкай. Преди пет минути искаше да стори същото с един вълк.

— Вълк? Чух го, когато бях в колата. Красиво…

— И ти ли? — Извърна се и посегна към телефона. — Кой е номерът на мобилния телефон на Маргарет? Ще й се обадя да обърне и да се върне да те вземе.

Той поклати глава.

— Казах й да не ти обръща внимание. Не можеш… да се отървеш… от мен.

— Как не! Ще извикам линейка и ще ги накарам… По дяволите, чуй ме!

— Съжалявам. — Очите му отново се бяха затворили. — Уморен…

Заспа.

— Лоугън!

Никакъв отговор. Вероятно бе толкова упоен, че бе цяло чудо как е могъл да мръдне, за да дойде тук. Не, не беше чудо всъщност. Знаеше колко упорит може да бъде.

Но защо бе така решен да дойде?

Е, нямаше смисъл да се тормози около причините, когато присъствието му бе свършен факт. Падаше му се да го изпрати обратно във Финикс с линейка.

Монти я гледаше тъжно.

— Добре, добре, ще му позволим да остане, докато се събуди. Може би това ще отвлече вниманието ти от онзи проклет вълк.

Кучето се настани до стола.

Сара въздъхна отчаяно и внесе куфара на Лоугън, после легна на дивана. Мислеше, че е приключила с него. А ето, че той отново бе тук, само часове по-късно, и вместо на удобното си легло, тя спеше на този неравен диван, за да е сигурна, че глупакът няма да се изтърси на пода и да се нарани.

— Събуди се!

Лоугън смътно съзнаваше, че Сара го разтърсва.

— Събуди се, дявол да го вземе!

С мъка се измъкна от мъглата на съня и отвори очи. Ранчото. Тя искаше той да си върви…

— Ще остана.

— А аз заминавам. Така че се обади на Маргарет и й кажи да дойде да те вземе.

— Какво? — Надигна се в стола и видя, че Сара си облича якето. — Къде отиваш, по дяволите?

— В Тайван. През последните две седмици са имали проливни дъждове. Едно свличане току-що е погребало някакво село. Смятат, че жертвите ще надхвърлят петстотин. — Отиде до кухненския плот и наля димящо кафе в един термос. — Господи, как мразя свличанията! Шансовете да измъкнем оцелели са толкова нищожни, че все едно изобщо не съществуват. Това са издирвания на загиналите, а не спасителни операции.

— Тогава защо отиваш?

— Стотици хора са погребани под тази проклета кал. Може би Монти и аз ще успеем да намалим броя им с няколко.

— Как разбра за това свличане?

— Преди десет минути ми се обади Хелън Пийбоди, координатор на спасителния ни отряд. Ти беше така дрогиран, че дори не чу телефона.

— Смъртно уморена си. Не бива да ходиш никъде.

— Това ми е работата. Полетът е дълъг. Ще си почина в самолета.

— Какъв самолет?

— В момента Хелън се обажда тук-там, за да види кой ще ни заеме самолет и пилот. Ще намери. — Пъхна термоса в чантата си. — А сега хващай телефона и се обади на Маргарет.

— Ами Монти? Беше ранен. Толкова бе загрижена за него и въпреки това искаш да го водиш на такава спасителна операция?