Айрис Джоансен - Лицето на измамата

— Тогава тръгвай и ти след тях, дяволите да те вземат!

— Няма проблем. Знам къде отиват. Целта им е Лейниър, за да вземат майката на Дънкан.

— Сигурен ли си?

— Току-що чух Куин да го казва.

Мълчание.

— Убеден ли си, че няма да ги изпуснеш?

— Няма.

— В такъв случай имам една друга работа за теб.

Цифровият телефон на Ив иззвъня, когато се бяха отдалечили на четирийсет мили от Бейнбридж.

— Дънкан. Недей…

Почти не се чуваше.

— Какво?

— Дън-кан…

Сърцето й спря.

— Гари?

— Той искаше да се сбогува с теб — обади се друг глас.

— Кой е? — прошепна младата жена.

— Фиске. Тя иска черепа, Ив.

— Къде си?

— В един мотел. Отклоних нашия добър д-р Кеслер от пътя и го убедих да се върнем в стаята му за малка дискусия.

— Искам да говоря с Гари!

— Вече не е способен да говори. Тя каза да ти предам, че няма да е последният. Дай й черепа, Ив.

Затвори.

— О, Боже!

— Какво има?

Куин бе вперил поглед в лицето й.

Ив усещаше, че се задушава.

— Обърни! Трябва да се върнем в мотела.

— Какво?!

— Фиске… и Гари. Знам, че беше Гари.

— Не си сигурна. Може и да не е бил той. Нищо чудно да е номер.

— По дяволите, знам, че беше Гари. Нарече ме „Дънкан“.

— Това е капан, Ив.

— Не ме интересува. Трябва да се върнем. — Боже мили, този шепот щеше да я преследва вечно. — Обърни, Джо!

— Щом мога. Ще пусна аварийните светлини, за да предупредя Логан.

— Побързай! — Опита се да мисли. Куфарът с резултатите от изследването на ДНК бе в нея, но черепът пътуваше с Джон. Ако беше капан, трябваше да бъде сигурна… — Спри! Трябва да му дам куфарчето.

Отбиха встрани и Логан спря до тях.

Куин излезе от автомобила и му хвърли дипломатическото куфарче.

— Ние се връщаме в мотела. Кеслер се обади на Ив. Или по-скоро — Фиске.

— Влез в колата при мен, Куин — каза Логан. — Ив, ти оставаш тук.

— Майната ти! Да вървим, Джо.

Куин включи мотора.

— Ще ви следвам — обяви Джон.

— Да не си посмял! Тя иска черепа. Ако се наложи да се пазаря, за да спася Гари, ще го направя. Няма да има каквито и да било преговори обаче, ако Фиске го вземе от теб.

— Фиске няма…

Джо подкара колата обратно към мотела.

„Тя иска черепа, Ив.“

„Дай й черепа.“

„Гари.“

Вратата към стаята на Кеслер бе открехната и през тесния процеп се процеждаше светлина.

— Стой тук — нареди Куин и слезе.

— Аз ще…

— Не спори. Нали точно това ми е работата. — Измъкна пистолета. — Всичко ще бъде наред.

Притисна се до стената от едната страна на вратата и я отвори с ритник.

Не последваха изстрели.

Никой не му препречи пътя.

Нищо.

Джо изчака за момент, след това се приведе и се плъзна в стаята.

Ив не издържаше повече. Изскочи от колата и хукна към вратата.

Куин внезапно се изправи пред нея.

— Не, Ив!

— Какво…

Блъсна го и влетя в стаята.

Кеслер лежеше на пода в локва кръв, а от гърлото му стърчеше нож.

Младата жена се строполи на колене.

— Гари?

— Хайде. — Джо се опита да я изправи, но тя се възпротиви. — Не трябва да стоиш тук.

— Не можем да го оставим. — Едва сега забеляза другите два ножа, приковали дланите на Кеслер към пода. — О, Джо, виж какво му е направил!

— Той е мъртъв, Ив. Трябва да те изведа веднага оттук. По бузите й потекоха сълзи.

— Мъчил го е. Искаше да разбера, че го е мъчил. Тя искаше да разбера.

— Вече всичко е свършило.

Младата жена се полюляваше напред-назад от мъка.

— Не е справедливо. Той държеше да се пребори с тях. Държеше да…

— Ив, погледни ме!

Тя се взря с невиждащ поглед в лицето му.

Неговите очи…

Куин протегна ръка и я докосна с неизразима нежност.

— Съжалявам — промълви той.

И юмрукът му я удари рязко по челюстта.

Тъмнина.

— Ранена ли е? — попита Логан, излизайки от автомобила си точно когато Джо изнасяше Ив от мотела.

— Не. Отвори ми вратата на колата.

Джон се подчини.

— Какво е станало с нея? Фиске?

— Аз. — Куин постави приятелката си на мястото до шофьора и затвори вратата. — Не искаше да се отдели от Кеслер.

Погледът на Логан се премести към отворената врата на мотелската стая.

— Какво…

— Мъртъв.

— Фиске?

— Няма го. — Джо заобиколи автомобила и седна зад кормилото. — Влизай и да се махаме. Тя ти каза да не идваш.

— Както излиза Фиске не е имал желание да се пазари.

— Искал е да я разтърси. Гледката не беше приятна. — Отвори жабката и измъкна хартиени салфетки. — Кръв. — Започна да бърше петната от ръцете на младата жена. — Много кръв.