Айрис Джоансен - Лицето на измамата

— По дяволите. — Джон не отделяше очи от бледото лице на Ив. — Какво й направи?

— Чукнах я леко, за да изгуби съзнание. — Куин включи мотора. — Беше коленичила сред кръвта и това определено не й се отразяваше добре. Ефектът нямаше да бъде по-слаб, ако сам Фиске се бе надвесил над нея с касапски нож.

— Нож?

— Казах ти, че не беше приятно.

— Тя няма да бъде доволна, че си постъпил така с нея.

— Направих каквото трябва. Имаш ли оръжие?

— Да.

— Но не си казал на Ив. — Джо се усмихна саркастично. — Знаеше как ще реагира. Мен ме очерни, но в същото време си пазиш задника. Е, дръж пистолета под ръка и карай близо зад мен. Ако опитат да те отвлекат, бих могъл да спра и да ти помогна. — Даде на заден ход. — При повече късмет.

Кръв.

Ножове.

Прикован.

О, Боже, той е разпнал Гари!

Отвори уста, за да изкрещи.

— Събуди се! — Някой я разтърсваше. — Събуди се, Ив!

Клепачите й потрепнаха и се отвориха.

Джо. Джо на седалката зад кормилото до нея. И наоколо — мрак.

Сън. Всичко това бе само лош сън.

— Сън…

Куин поклати глава.

— Гари… — Сълзите потекоха по бузите й. — Мъртъв?

Джо кимна.

Младата жена се сви на топка върху седалката, за да избяга от кошмара. И внезапно си припомни всичко. Кръв. Гари. Ръката на Джо в косите й. Тъмнина.

— Ти си ме ударил — заяви вцепенено тя.

— Налагаше се.

— Мислеше, че няма да го понеса.

— Може би. Но бях сигурен, че аз самият не бих могъл да понеса да те гледам как страдаш.

— Тя иска черепа. Другата страна на монетата… Дори не се опита да се пазари. Каза, че трябвало да върви напред. Искала е да ми покаже, че има властта да посегне и на някой от близките ми.

— Май е точно така.

— Гари дори не е истински замесен — разсъждаваше все така вцепенено Ив. — Той беше извън играта. Форт Лодърдейл… Не трябваше да го оставяме сам.

— Мислехме, че е в безопасност. Не предполагахме, че Фиске знае къде сме.

„Тя иска черепа, Ив.“

— Къде е Логан?

— Няколко мили след нас.

— Черепът все още ли е при него?

Куин кимна.

„Дай й черепа.“

„Каза да ти предам, че той няма да бъде последният.“

Обля я неистов страх.

— Майка ми!

— Точно при нея отиваме.

— Тя ме предупреди, че Гари няма да бъде последният. Колко път имаме още?

— Около три часа.

— Карай по-бързо.

— Спокойно.

— Не ми казвай това. Тя знае, че държа на майка си. Напълно логично е да избере именно нея за мишена.

— Или да те накара да помислиш така, за да те привлече. Не сме сигурни дали са разбрали къде е майка ти.

— Нямахме представа, че Фиске е научил за Бейнбридж. — Сви юмруци и ноктите се забиха в дланите й. — Но той го направи. Направи го.

— Да.

— Сега може да е на път за Лейниър. И да е по-близо от нас.

— Но не задължително с намерението да убива майка ти. По-вероятно е да иска да отиде пръв и да заложи капана си. В крайна сметка онова, което го интересува, е черепът.

Ив извади телефона от чантата си.

— Ще ги предупредя.

— Добра идея. Но не ги паникьосвай, за да не вземат да хукнат нанякъде. По-безопасно ще бъде да останат там, където са, докато отидем при тях. Просто кажи на Пилтън да бъде нащрек.

Наистина ли така щеше да бъде по-безопасно за тях?

Кой, по дяволите, можеше да каже дали нещо от това, което правеше тя, щеше да увеличи сигурността им, при положение че Фиске беше някъде там?

Ръката й трепереше, докато набираше номера.

Фиске се върна в колата, паркирана на алеята на празната вила. На изток започваше да се развиделява и светлината се процеждаше през обвитите в мъгла върхове на боровете.

Предполагаше, че има поне един час преднина. Беше огледал вилата, която го интересуваше и видя, че Сандра говори по телефона. После светнаха светлини и Пилтън излезе да прегледа района. Очакваха го.

Е, не беше ли точно това, което искаше? Предизвикателство.

Набра номера на Лайза Чадборн.

— Тя ги предупреди.

— И са все още там?

— Мисля, че я чакат. Пилтън излезе преди петнайсетина минути и нахвърли някакви чанти във вана, но оттогава никой не се е появявал.

— Не им позволявай да тръгнат оттам. — Направи пауза. — И не ги докосвай. Не и преди да вземеш черепа.

— Майката е добра примамка. По-добра от Кеслер. — Замълча и допълни: — Въпреки че се справих перфектно с Кеслер. Искаш ли подробностите?

Мълчание.

— Казах ти от какви резултати се нуждая. Подробностите не ме интересуват.

— Оставих Кеслер жив достатъчно дълго, за да й се обади. Не му беше особено удобно, тъй като ножовете бяха забити в…