Айрис Джоансен - Лицето на измамата

— Казах, че не искам да знам. Помни, че натискът върху Ив Дънкан не трябва да отива твърде далеч. Да не провалиш работата, Фиске!

— Започваш да звучиш като Тимуик.

Ново мълчание.

— Извинявай. Оставям всичко в твои ръце. Знам, че ще оправдаеш доверието ми.

Затвори.

Отново този проклет череп, който му връзваше ръцете и му пречеше да си върши работата.

Приведе се напред и отвори жабката. Разполагаше с предостатъчно време да сложи ред в списъка си. С доволно широко движение зачеркна името на Гари Кеслер.

8:55 часа

Ив изскочи от колата в мига, в който спряха пред вилата.

— Задръж. — Джо вече беше до нея и я избута встрани. — Аз ще вляза пръв.

— Не. Мамо!

Никакъв отговор.

След миг Сандра се провикна:

— Всичко е наред, Ив. Пилтън не ме пуска да изляза, но всичко е наред.

Младата жена изпита такова облекчение, че прималя.

— Влизаме.

Логан също паркира.

— Всичко наред ли е?

— На пръв поглед. — Джо оглеждаше околните дървета. — Влезте и вижте дали са готови за тръгване. Аз оставам тук.

Джон последва Ив.

— Почакай — обади се Куин. — Къде е черепът, Логан?

— На седалката до шофьора. Дръж го под око.

— Точно това ще направя — отвърна Джо, без да отделя поглед от гората. — Побързай! Вкарай всички по колите.

Той беше някъде там.

Божичко, почти усещаше миризмата му.

Миризма на кръв. На глад.

Нервите му крещяха, че Фиске е близо. Струваше му се, че изведнъж се е върнал в своето минало, изпълнено с мишени и убийства по заповед. Фиске там. Готов. Нащрек. За какво?

Да хвърли пръчка динамит върху вилата?

Да ги атакува със снайпер в мига, в който се покажеха навън?

Ако беше така, Джо щеше да е първата жертва. Часовият винаги падаше пръв.

Фиске обаче очевидно нямаше заповед само да убива.

Черепа.

Куин се усмихна мрачно. Ще сложи край на това. Ще превърне ловеца в преследван звяр.

„Наблюдаваш ли ме, Фиске?“

Свали якето си, влезе в колата на Логан и измъкна кожената чанта с черепа.

„Захапи стръвта, Фиске.“

Вдигна умишлено чантата над главата си.

„Виждаш ли я?“

Побягна на зиг-заг към гората.

„Ела да си го вземеш, копеле!“

Фиске ококори шокирано очи.

Кучият син го дразнеше. И го правеше с кожената чанта, в която сигурно беше черепът.

Наблюдаваше как Куин тича из неравния терен. Той знаеше какво прави и трябваше да му се признае, че го правеше добре. Нямаше да е лесна мишена.

Внезапно го изпълниха удоволствие и нетърпение. Онази кучка Чадборн беше казала да й вземе черепа. Той бил най-важното. Не беше предполагал, че най-важното ще му предложи толкова интересно предизвикателство.

Тръгна по диагонал, за да пресече пътя на Куин.

— Маргарет, ти отиваш във вана с Пилтън — обяви Логан, когато слезе по стълбите. — Ние взимаме Сандра с нас.

— В Сейнибел ли се връщам? — попита Маргарет. — Кога ще се свържеш с мен?

— Когато бъде безопасно — отвърна Джон. — Ще оставя Куин да уреди срещата с репортера от…

— Къде е Джо? — попита Ив и се закова на най-горното стъпало.

— Трябва да е някъде тук.

Логан огледа припряно района.

Ив се вторачи в колата.

Нямаше и следа от Джо.

Сърцето й затупка така силно, че й причини болка.

— Фиске?

— Съмнявам се, че Фиске би могъл да го изненада — заяви Логан. — Куин не е вчерашен.

— Той изненада Гари.

— Куин не е Гари. Не е жертва. По-вероятно е да… — Приближи бързо до колата. — Кучи син!

— Какво?

— Чантата. Куин е взел чантата.

— Защо? — О, Боже, какъв глупав въпрос. Знаеше защо. Джо искаше този кошмар да свърши и, както обикновено, бе поел инициативата в свои ръце. — Той мисли, че Фиске е някъде наоколо.

— А аз съм готов да се обзаложа в непогрешимостта на инстинктите му — заяви Джон. И се обърна към Пилтън. — Ти стой тук. Тръгвам след него. Ако не се върна след… Къде отиваш, Ив?

Тя вече тичаше към гората.

— Няма да позволя Фиске да му стори нещо. Няма да го позволя.

Логан изруга и хукна след нея.

— Какво, по дяволите, смяташ да правиш? Да не се мислиш за командос?

— Джо е там заради мен — провикна се разпалено младата жена. — Нима предполагаш, че ще го оставя сам?

— И как възнамеряваш…

Тя вече не му обръщаше внимание. Щом влезе в гората, спря. Дишаше тежко. „Не го викай, това ще предупреди Фиске.“ Как тогава щеше да открие Джо първа?

„Не мисли. Върви предпазливо. Вглеждай се в сенките наоколо.“

Логан се озова до нея.

— За Бога, връщай се! Аз ще го намеря.