Айрис Джоансен - Лицето на измамата

— Глупаво е. Ще свършиш като Гил Прайс. — Завъртя се към Джон. — Кажи му!

— Опитах се. Не иска да слуша.

— Гил също не искаше да слуша. — Ив си пое дълбоко въздух. — Тя ще… Двете страни на монетата.

— Какво?

— Лайза Чадборн. Обади ми се днес следобед.

Логан трепна.

— Какви ги говориш?

— Искаше да се споразумеем за черепа.

— Защо не ми каза?

— Беше ли в настроение да слушаш?

— Тя заплаши ли те?

— В известен смисъл.

— В какъв смисъл?

— Ами беше… тъжна. Какво значение има? — попита нетърпеливо Ив. — Просто искам Гари и майка ми да стоят по-далеч от всичко това.

— Каза ли нещо, с което да се издаде, че знае за Бейнбридж или за майка ти?

— Разбира се, че не. Прекалено е умна, за да го направи. Никога не би издала нищо. — Обърна се към Гари. — Но ти трябва да…

— Единственото, което трябва да направя, е да се обадя в „Буба Блу’с Барбекю“ — обяви Гари. — Ребра или пържола?

— Искам да си тръгнеш оттук.

— Или сандвич със свинско?

— Гари…

Той посегна към телефона и започна да набира номера.

— Дай си поръчката или ще получиш ребра.

Младата жена го изгледа безпомощно.

— Пържола.

— Добър избор.

Джо Куин се появи на вратата трийсет минути след пристигането на вечерята.

— Ето ги — възкликна той и повдигна двете термосни чантички. — За колко време можеш да направиш сравнението?

Ив се обърна развълнувано към Кеслер.

— Тази нощ?

Той сви рамене.

— Може би. Ще се обадя на Крис и ще опитам да го убедя да се върне в лабораторията. — Избърса соса от пръстите си и се пресегна към телефона. — Излезте оттук. Ще падне голямо говорене. Той работи през миналата нощ заради мен и новото ми предложение никак няма да му хареса.

Джо отвори вратата.

— Ще те откарам до лабораторията, Гари.

Кеслер махна с ръка в знак, че го е чул.

— Добре ли си? — обърна се Джо към Ив, когато излязоха.

— Доколкото мога да бъда добре при дадените обстоятелства. Убиха Гил Прайс.

Джо се обърна към Логан.

— Твоя приятел?

Джон кимна.

— Чух за пресконференцията. Всичко отива по дяволите, нали?

— Доста точна преценка.

— Какво възнамеряваш да правиш с доказателството, което ще ти даде ДНК?

— Имам приятели във Вашингтон, готови да задвижат работата.

Джо поклати глава.

— Доста несигурно.

— Не и при положение, че Андрю Бенет играе в моя отбор. Той е главен съдия на Върховния съд.

— Въпреки това е рисковано.

— Имаш ли по-добра идея?

— Медиите.

— Лайза Чадборн е специалистка по манипулирането им.

— Назови ми един репортер, който да не е готов да взриви цялата администрация, ако това ще увеличи продажбите на неговия вестник.

— Историята е доста странна — обади се Ив. — А и те издигнаха предостатъчно препятствия, за да не можем да се доближим до никой вестник.

— Аз ще го направя.

Ив поклати глава.

— Познавам един човек от „Атланта Джърнъл енд конститюшън“. Питър Браун. Преди пет години спечели „Пулицър“.

— За Бога, Джо, ще те арестуват за приютяване на престъпници!

— Питър ще си държи устата затворена.

— Може би — рече Логан.

— Със сигурност. — Впери поглед право в очите на Джон. — Вече му се обадих. Той прояви интерес. Чака само резултатите от изследването на ДНК.

— Кучи син! Без да се посъветваш с нас?

— Трябваше да направя нещо, докато въртях на празни обороти в Ричмънд. Така е по-добре, отколкото да се доверяваме на някой политик.

Ив вдигна ръка.

— Защо не изчакаме получаването на резултатите, преди да спорим?

— Искам вече всичко да свърши — отвърна Джо. — Искам да се измъкнеш от цялата тази каша.

— Не повече от мен — промълви уморено младата жена. — Става все…

— Ще го направи — обяви Кеслер, който в този момент излезе от стаята си. — Ще се срещнем в лабораторията след двайсет минути.

— Да вървим — рече Куин и тръгна към един черен шевролет, паркиран няколко метра по-нататък. — Колко време ще отнеме, Гари?

— Шест-осем часа.

— Приготвяй си багажа, Ив. — Джо се плъзна на шофьорското място и включи мотора. — Връщам се веднага щом получа резултатите. После отиваме да вземем майка ти и намираме някое сигурно местенце за двете ви, докато уредим въпроса.

Преди Ив да успее да отговори, автомобилът напусна паркинга.

— Е, за едно поне сме единодушни — заяви Логан. — И двамата искаме да се махнеш оттук.

— Медиите не са лоша идея.

— Можем да го направим. Но ще имаме нужда и от Вашингтон.

— Защо тогава спори с него?