Айрис Джоансен - Лицето на измамата

— Не ти, Джо.

— Казвал ли съм, че възнамерявам да го преследвам? Та аз съм само един тежко ранен човек. А и защо се тревожиш? Тимуик вече не представлява заплаха.

— Опитай да хванеш плъх и ще бъдеш ухапан.

— Защо тогава уреди онази среща с Лайза Чадборн? Довела си я до крайност. Никой не би се наел да предрече каква би могла да бъде реакцията й. Трябвало е да си пазиш гърба.

— Нямаше да бъде логично Логан да присъства.

— Майната й на логиката.

— Лайза Чадборн беше сигурна, че Логан никога не би се съгласил на предложението й. За да прозвучи убедително, трябваше да се престоря, че съм взела черепа и съм избягала с него.

Куин помълча известно време.

— И прозвуча ли убедително? Доколко близо беше до сработването с нея?

— Знаеш отговора.

— Кажи ми. Колко близо?

— Близо.

— Защо не стана?

Младата жена сви рамене.

— Може би просто й нямах доверие. Може би се съмнявах, че е способна да го направи. А може би бях прекалено ядосана от това, което стори на теб и Гари.

— А може би е било първата стъпка.

— Какво?

— Нищо. — Джо я стисна за ръката. — Няма да говорим повече за това, докато не се изправя на крака и не стана достатъчно силен да те контролирам. Логан се справя много лошо.

— Достатъчно е умен, за да се опитва да го прави. — Ив замълча. — И всъщност се държи изключително мило. Ще ме заведе на някакъв остров, негова собственост, в южната част на Тихия океан, докато премине медийната лудост.

— О?

Тонът му не й хареса.

— Идеята е добра. Там ще мога да работя. Идеята наистина е добра, Джо.

Той не отговори.

— Джо?

— Мисля, че имаш право. Нужна ти е почивка. Мисля, че трябва да отидеш с него.

— Така ли мислиш?

Куин се засмя.

— Не ме гледай така изумено. Просто се съгласявам с теб.

— Добре — отвърна неуверено тя.

— Логан тук ли е?

Ив кимна.

— Тръгваме за Таити веднага след като си взема довиждане с мама.

— Ще му кажеш ли да дойде да ме види за минутка?

— Защо?

— За да му кажа да се грижи добре за теб, в противен случай ще го хвърля в кратера на някой вулкан. Има ли вулкани на Таити?

Ив се засмя с облекчение.

— Неговият остров е на юг от Таити.

— Както и да е. — Стисна я отново за ръката. — А сега млъкни. Предполагам, че ми остават само пет минути. Искам да те погледам, не да слушам словоизлиянията ти за Таити.

— Не са словоизлияния!

Но тя също нямаше желание да говори. Предпочиташе просто да стои тук и да усеща умиротворението и удовлетворението от присъствието на Джо. В един свят, където всичко се бе преобърнало с главата надолу, само той не се бе променил.

Добре беше да знае, че след като се върне, всичко ще си бъде постарому.

— Искал си да ме видиш? — попита предпазливо Логан.

Куин посочи стола край леглото си.

— Седни.

— Защо се чувствам така, сякаш са ме извикали в кабинета на директора на училището?

— Вина?

Джон поклати глава.

— Не си играй игрички с мен, Куин. Няма да се хвана на тази въдица.

— Обвини ме, че мамя Ив, а ти самият правиш същото. Тя мисли, че си бил мил с нея.

— Ще бъда мил.

— По-добре е да бъдеш. Сега тя ще се нуждае от това. — И след кратък размисъл добави: — Ако ми се обади и ми каже, че си е счупила дори само нокътя на онзи остров, пристигам на часа.

— Не съм те канил. — Логан се усмихна леко. — И, за твое сведение, на острова няма вулкани.

— Казала ти е?

— Беше й смешно. Чувстваше облекчение, че не си започнал да я разубеждаваш. Самият аз също изпитах известно облекчение, но след като размислих, стигнах до извода, че това би било погрешен ход от твоя страна. А ти рядко правиш погрешни ходове, Куин.

— Ти също. Справил си се доста успешно с Ив, тъй като си пипал с меки ръкавици. Тя наистина мисли, че единственото ти желание е да изкупиш вината си пред нея и да й помогнеш да се върне към живота.

— Наистина искам да й помогна.

— И освен това я искаш в леглото си.

— Абсолютно точно. — Направи кратка пауза. — Но също така я искам в живота си колкото се може по-дълго време. — Усмихна се. — Това те разтърси. Нямаш нищо против мисълта за сексуално приключение, но не желаеш да се обвързвам. Много е късно. Вече съм се обвързал. Ще се постарая да я накарам и тя да почувства същото.

Джо отмести поглед встрани.

— Няма да бъде лесно.

— На моя страна са времето и усамотението. Тя е забележителна жена. Нямам намерение да я изпусна. Независимо какво смяташ да предприемеш.

— Аз пък нямам намерение да предприемам нищо. — Куин го погледна отново. — Искам тя да замине с теб. Искам да легне с теб. Бих искал, ако можеш, да я накараш да те обикне.