Айрис Джоансен - Лицето на измамата

Президентшата пребледня и внезапно се състари.

— Колко… умно. Казах на Тимуик още в началото, че трябва да внимаваме с теб. Очевидно огледът за подслушватели е бил само привиден. Аз обаче видях инфрачервения детектор и предполагам, че няма да мине много време до появата на Логан.

Ив кимна.

— Добре. Нужни са ми няколко минути, за да се овладея. Струва ми се невъзможно… — Преглътна мъчително. — Мислех, че те държа в ръцете си. Мислех, че ключът е твоята Бони.

— Тя наистина беше ключът.

— Но ти се отказа от шанса да…

— Залогът беше прекалено висок. Ти навреди на хора, които обичам.

— Щях да го направя, да знаеш. Щях да удържа обещанието си и да я открия. Това щеше да ми помогне да се почувствам по-добре.

— Вярвам ти.

Младата жена настръхна, когато Лайза се изправи.

— Нямам намерение да се опитвам да те убия. Въпреки че ти… ме унищожи.

— Сама се унищожи. Къде отиваш?

— Изтървах Бен, докато тичах към хеликоптера. — Отпусна се на колене до черепа. — Толкова е малък. А беше голям човек. Във всяко отношение Бен беше по-голям от живота…

— Но ти го уби?

Президентшата се държеше така, сякаш не я чуваше.

— Толкова умен! Такива мечти… И щеше да ги осъществи… Всичките… — Погали лявата скула и прошепна: — Какъв невероятен човек беше ти, Бен Чадборн.

Като докосване на влюбена жена, осъзна шокирана Ив.

В очите на Лайза блестяха сълзи, когато ги насочи към нея.

— Вестниците ще искат да му направят снимки. Те си падат по най-грозните и мрачни снимки. Не им позволявай да го снимат в този му вид. Искам всички да го запомнят такъв, какъвто беше. Не им позволявай. Обещай ми.

— Обещавам. Единствените снимки ще бъдат необоримите като доказателствен материал при делото. А след това ще се погрижа да се прибере у дома.

— У дома? — Лайза помълча известно време и когато заговори отново, в гласа й имаше учудване. — Това е от значение за мен. Но не за Бен. Той казваше, че е важно това, което оставяме след себе си, а не онова, в което се превръщаме или където отиваме след смъртта. — Вгледа се в обгорения череп и очите й отново се напълниха със сълзи. — Каква мъка само ми причинява това, Бен. Ти ми каза, че няма да бъде нужно да те виждам.

Ив замръзна.

— Какво?

Президентшата я погледна.

— Аз го обичах — отвърна простичко тя. — Винаги съм го обичала. И винаги ще го обичам. Той беше мил, любящ и изключителен. Нима наистина смяташ, че бих могла да убия такъв мъж?

— Но ти си го убила! Или си накарала Мейрън да го убие, вместо теб.

— Аз убедих Скот да приготви спринцовката. — Сведе поглед към черепа. — Бен обаче я взе и сам си би инжекцията. Не искаше отговорността да падне върху Скот. Ето какъв човек беше той.

— Защо?

— Бен умираше от рак. Откри това месец, след като беше избран.

Изминаха няколко секунди, преди Ив да се окопити достатъчно, за да попита:

— Самоубийство?

— Не, самоубийствата са за страхливците. В Бен нямаше капчица страх. Той просто искаше да спести… — Спря, за да овладее гласа си. — Беше планирал всичко. Знаеше, че всичките му мечти ще отидат по дяволите. Работихме упорито петнайсет години, за да постигнем влизането му в Белия дом. Какъв екип бяхме само… Наложи се да избере Мобри за вицепрезидент, тъй като имахме нужда от Юга, но винаги казваше, че всъщност трябваше да бъда аз. Мен обаче това не ме вълнуваше. Знаех, че ще бъда винаги до него и ще му помагам. А после трябваше да разбера, че ще умре, преди да успее да изпълни онова, което… Не беше честно. Той не можа да го понесе.

Той сам е планирал всичко?

— Той избра Кевин Детуил. Той ми каза как да се оправя с него. Знаеше, че ще имам нужда от Тимуик. Пак той ми посочи каква примамка да използвам, за да го накарам да ми сътрудничи.

— Тимуик знаеше ли за болестта му?

— Не. Тимуик мислеше, че е убийство. Според Бен щяхме да го контролираме по-лесно, ако го накараме да повярва, че е съучастник в убийството на президента. И беше прав. — Усмихна се с горчивина. — Беше прав за абсолютно всичко. И всичко вървеше добре. Всеки от нас имаше своята задача. Моята беше да контролирам Кевин и да работя зад кулисите, за да подсигурявам приемането на проектозаконите. Този мандат успях да прокарам седем. Даваш ли си сметка колко усилено съм работила?

— А каква беше задачата на Тимуик? — попита мрачно Ив.

— Не да убива. Просто трябваше да пази и да улесни осъществяването на измамата. Той обаче се уплаши. Изпадна в паника и повече не можех да го контролирам.