Айрис Джоансен - Лицето на измамата

— Кога ще мога да се прибера?

— След седмица.

Ив поклати глава.

— Три дни максимум.

— Ще опитаме. — Джон повдигна вежди. — Но все пак не забравяй, че става дума за преобръщане на едно президентство.

— Това е твой проблем, Логан. — Влезе в колата. — Три дена. След което се връщам у дома, за да се видя с Джо и с мама.

Вашингтон

— Истинска лудница. — Ив се извърна, след като пусна дантелената завеса на прозореца. — Стотици репортери. Защо, по дяволите, не отидат да досаждат на някой друг?

— Ние ще им осигурим голяма история — отвърна Логан. — По-голяма от тази на Кенеди. По-голяма и от Уайтуотър. По-голяма от прегрешенията на Клинтън. Трябва да свикваш.

— Не искам да свиквам. — Младата жена крачеше напред-назад из обширната библиотека на сенатора като тигър в клетка. — Минаха вече цели пет дни. Трябва да се прибирам. Трябва да видя Джо!

— Ти ми каза, че майка ти се е обадила и според нея той вече е много добре.

— Но те не ме оставят да говоря с него.

— Защо?

— Откъде да знам? Не съм там. — Спря пред стола, на който седеше Джон, вкопчила длани една в друга. — Хваната съм като в капан. Не мога да си покажа носа, без да връхлетят като оси отгоре ми. Не можахме да отидем на погребението нито на Гил, нито на Гари. И това няма да свърши скоро, нали?

Логан поклати глава.

— Опитах се да ти го кажа. В мига, в който Детуил се пречупи и направи признания, настана истинска истерия.

И те се намираха в центъра на това безумие, помисли си младата жена. Бяха като затворници в дома на сенатора и наблюдаваха експлозивните събития по телевизията. Кевин Детуил прави признания, Чет Мобри дава клетва, преди да заеме президентския пост, Лайза Чадборн е задържана.

— Тепърва ще се вихри — промълви замислено Ив. — Все едно че съм в аквариум. Как ще работя? Как ще живея?

— Накрая медиите ще изгубят интерес.

— Но това може да отнеме години. Иска ми се да те удуша, Логан.

— Не, не ти се иска. — Той се усмихна. — Тогава няма да си имаш другарче в бедата. А това е изключително важно в такъв момент.

— Не ти ща компанията. Искам мама и Джо.

— В мига, в който се прибереш при тях, те също ще се превърнат в мишени. Няма да могат да направят и една крачка, без да бъдат следени поне от няколко камери и фотоапарати. И те няма да разполагат с живота си. Смяташ ли, че връзката на майка ти ще издържи на подобен натиск? Ами Джо Куин? Как би се отнесла полицията в Атланта към един детектив, който не може дори да въздъхне, без да го покажат по телевизията? А бракът му? Дали на съпругата му ще й хареса…

— Млъкни, Логан!

— Опитвам се да ти изясня положението. Винаги си искала да бъда откровен с теб.

— Знаеше, че ще стане така.

— Не съм се и замислял за отклика, който ще предизвикат тези събития сред медиите. Изглежда трябваше да се сетя за това, но явно съм бил прекалено съсредоточен върху желанието си да я разоблича. Това ми се струваше единственото важно нещо.

Той казваше истината. А й се искаше да не беше така. Кипеше от гняв и се чувстваше безпомощна, затова имаше нужда да обвинява някого.

— А и ми се струва — добави тихо той, — че накрая и за теб единствено това имаше значение.

— Да. — Ив се върна до прозореца. — Но не би трябвало да бъде така. Ние я разобличихме, а ето че сега се давим заедно с нея.

— Няма да те оставя да се удавиш. — Внезапно Логан се озова зад нея и постави длани върху раменете й. — Стига да ми позволиш да ти помогна, Ив.

— Можеш ли да ми върнеш предишния живот?

— Точно това възнамерявам да направя. Но може би ще отнеме известно време. — Започна да масажира стегнатите мускули на раменете й. Наведе се и й прошепна: — Прекалено си напрегната. Мисля, че се нуждаеш от ваканция.

— Нуждая се от работата си.

— Може би ще успеем да съчетаем и двете. Имам къща на един остров южно от Таити. Напълно изолирана и безупречно подсигурена във всяко отношение. Отивам там, когато пожелая да се усамотя.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че и ти, и аз имаме нужда да избягаме от тази лудница. Само един изключително предприемчив репортер би ни последвал толкова далеч. Погледни се само. Преживя истински ад и за това съм виновен най-вече аз. Позволи ми да опитам да се реабилитирам. Трябва да си починеш и да се успокоиш. На острова е адски скучно. Няма какво друго да правиш, освен да се разхождаш по брега, да четеш и да слушаш музика.

Подобна перспектива изобщо не й се струваше скучна. По-скоро приличаше на спасение. Обърна се бавно към него и го погледна.