Айрис Джоансен - Лицето на измамата

— Значи твоят Бен все пак не се е оказал прав за него?

— Щеше да се окаже прав, ако всичко се бе развивало така, както го бе планирал. Ако Донели бе свършил възложената му задача. Ако Логан не се бе появил на сцената. — Погледна Ив право в очите. — Ако ти бе решила да си гледаш твоята работа.

— Ако никой не заподозреше нищо.

— Планът на Бен беше почти безпогрешен. Даваш ли си сметка какво унищожихте? Ние искахме да въведем ред. Единственото ни желание беше да помогнем на народа. Не беше честно да ни бъде отнета тази възможност.

— Ти извърши убийство. Дори да не си убила съпруга си, ти нареди на Фиске да убива.

— Аз не исках… В един момент всичко се обърка… Но аз бях обещала на Бен да се погрижа за осъществяването на плана му. Това бе моята задача. Трябваше да я изпълня. Нима не разбираш? Всяко нещо се превръщаше от само себе си в съвсем друго и изведнъж се озовах насред… — Спря за момент. — Държа се много лошо. Би трябвало да проявя малко достойнство. Особено като се има предвид, че най-вероятно всичко продължава да се записва. — Изправи гръбнак, изпъна назад рамене и внезапно лицето й се озари от бляскава усмивка. — Виждаш ли, мога да се справя. Мога да се справя с всичко. Ще се усмихвам и ще бъда искрена и те няма да повярват.

— Играта свърши, Лайза.

Президентшата вирна брадичка.

— Не и преди последната битка.

— Подобен скандал би нарушил работата на правителството за месеци напред и би лепнал тъмно петно върху всичко, което си направила.

— Ще разбера, когато дойде моментът да отстъпя и да напусна… както направи Бен. — Помълча малко и след това поклати глава. — Каква ирония е, че уреди срещата ни точно на Кемп Дейвид. Знаеш ли, че Франклин Рузвелт е нарекъл това място „Шангри-ла“?

— Не.

— Шангри-ла. Изгубената мечта… — Погледът й политна към върховете на дърветата. — Пристигат. Мисля, че трябва да отида да ги посрещна. Дързостта се приема винаги добре.

Ив я проследи с поглед. Лайза тръгна грациозно към онова място на поляната, където бяха спрели четири коли, едната от които на Логан.

Пистолетът!

Лайза стоеше до пистолета, захвърлен от Тимуик, и го съзерцаваше.

— Не!

— Ти унищожи всичко, за което сме работили двамата с Бен. Мислиш, че съм убиец. Бих могла да вдигна оръжието и да докажа, че си права. Страхуваш ли се, Ив? Струва ми се, че по-скоро се страхуваш да живееш. — Погледна я през рамо. — Аз щях да намеря твоята Бони. Вероятно вече няма да можеш да я откриеш. Надявам се да стане точно така. — Ритна леко пистолета. — Виждаш ли, че нямам абсолютно никаква склонност към насилие? Отказвам се от възможността да си отмъстя и тръгвам напред, за да се срещна с правосъдието. — Усмихна се. — Довиждане, Ив. Може би ще се видим в съда. А може и да не се видим.

— Мисли, че ще може да се измъкне — рече Ив, докато наблюдаваше как Лайза влиза в колата на ФБР. — И нищо чудно да го направи.

— Не и ако я държим далеч от Кевин Детуил — отвърна Логан. — Ще се постараят да я изолират през следващите двайсет и четири часа. Ще бъде дяволски трудно, като се има предвид коя е. Главният съдия Бенет отива оттук право при Детуил и му пуска записа.

— Мислиш, че той ще рухне?

— Вероятно. Винаги е имал нужда от нея за кураж. Дори да не се предаде веднага, да не забравяме списъка. Той би трябвало да свърши работа.

— Но защо името на Детуил фигурира там? Разбирам за Тимуик. Той беше станал нестабилен и представляваше заплаха. Тя обаче имаше нужда от Детуил за още един мандат.

— Най-вероятно е поставила името му само за да заинтригува Фиске. Каква по-трудна мишена би могло да има от самия президент?

— Но в крайна сметка тя щеше да го направи.

— О, да. Детуил е живото доказателство за всичко, което е ставало. Предполагам, че Лайза щеше да нареди на Тимуик да инсценира някакъв инцидент, за да бъдат унищожени и материалите с ДНК. Може би експлозия като тази във Военновъздушните сили.

— Много хора работят там.

— Мислиш ли, че би било от значение за нея?

— Да. Не. — Поклати глава. — Боже, не знам. Може би.

Логан я хвана за ръката.

— Хайде, да се махаме оттук.

— Къде отиваме?

— Оставяш аз да избера? Каква приятна промяна. След като ме накара насила да се съглася с плана ти, бях сигурен, че имаш някаква идея.

Беше се изчерпала. Чувстваше се изстискана до последно.

— Искам да се прибера вкъщи.

— Не още. Страхувам се. Отиваме в дома на сенатор Латроп; ще останем там, докато отмине първата вълна и всички обвинения срещу нас бъдат отхвърлени официално. Не искам някой държавен служител, щастлив, че притежава оръжие, да ни застреля по погрешка.