Айрис Джоансен - Лицето на измамата

— Съжалявам, ако не е толкова красив, колкото си очаквала. Гари Кеслер обичаше да работи върху чист череп и затова ме накара да унищожа онова, което бях направила. Нали се сещаш за Гари? Дето каза на Фиске да го убие.

Лайза не можеше да отдели очи от черепа.

— Бен?! — прошепна тя.

— Така изглежда човек, след като го изгорят. Кожата се разтапя и…

— Млъкни!

Внезапно по бузите на Лайза потекоха сълзи.

— А виждаш ли назъбената дупка на тила? Когато си в огъня, мозъкът завира и в крайна сметка…

— Млъквай, кучко!

— Смъртта на Гари обаче беше по-различна. Казала си на Фиске да ми даде да разбера, че трябва да ти върна черепа. Наредила си му, че искаш да го разпъне на кръст.

— Не съм искала такова нещо. Трябваше просто да те шокира, за да се предадеш. Беше необходимо да го направя. Но вината си е твоя. Желаех това да свърши. Казах ти, че ще стане, ако ми дадеш черепа на Бен, но ти не го направи. — Сведе отново поглед. — Бен…

— Как го уби?

— Скот Мейрън му направи инжекция. Бързо и безболезнено. Не страда. — Пое си дълбоко въздух и опита да се овладее. — Много жестоко беше от твоя страна да ме накараш да погледна този череп, Ив.

— Не ми говори за жестокост. Ти накара да убият Гари и Гил. Джо едва не умря.

— Сега доволна ли си? Боже, колко си коравосърдечна. А аз дори те съжалявах.

— Защото имаше намерение да ме убиеш? Защото изобщо не си имала намерение да ме пуснеш да си тръгна оттук жива?

— Предложих ти да намерим начин да оставиш черепа на място, откъдето да го взема. Знаех, че няма да мога да те оставя жива, ако ми дадеш възможността… Това ми е работата. — Обърна се рязко към Тимуик. — Тръгваме, Джеймс. Погрижи се за нея.

Тимуик се изправи бавно.

— Да я убия ли искаш?

— Не, не искам, но трябва да го направя. Действай!

Тимуик изгледа Ив. А после се обърна и тръгна към хеликоптера.

— Джеймс!

— Майната ти!

Лайза настръхна.

— Споразумяхме се!

Той отвори вратата на вертолета.

— А споразумявали ли сме се, че Фиске трябва да убие и мен? Кога трябваше да стане това, Лайза?

— Не знам за какво говориш.

— За списъка. Дала си го на Фиске. Видях го.

— Как си могъл да видиш нещо, което не съществува? — Лайза облиза устни. — Ако е имало списък, той със сигурност не е бил мое дело. Знаеш, че Фиске често своеволничеше.

— Но не би отсякъл ръката, която го храни. Не и ако не започнеше да го храни друга ръка. Решила си, че повече нямаш нужда от мен.

— Нищо не може да бъде доказано. Фиске е мъртъв.

— Ще намериш друг да ме убие.

— Допускаш непоправима грешка — заяви президентшата и се запъти към хеликоптера. — Чуй ме, Джеймс!

— Повече не слушам никого. Махам се!

— Ще те хванат.

— Не и ако имам преднина. Това беше част от уговорката. Ще се обадя в Кемп Дейвид и ще им кажа, че сме тръгнали. Така ще си осигуря достатъчно време. — Влезе във вертолета. — Дано да гориш в ада, кучко!

— Тимуик! — Лайза се спусна към вратата. — Това е номер. Не предавай всичко, за което сме положили толкова усилия. Кевин ще те назначи…

Хеликоптерът се издигна и Лайза се строполи.

После се надигна с мъка на колене.

И погледна към Ив.

— Ти го направи!

— Всъщност ти го направи. Точно ти ми каза, че Тимуик е изпаднал в паника. Един паникьосан човек е готов да се вкопчи за всяка подадена му сламка.

— Ти си ме насадила.

— Планът беше мой. А Логан отиде при Тимуик със списъка.

— Но когато предложих да взема Тимуик, ти се възпротиви?

— Знаех, че ще искаш да го вземеш. Това бе най-разумното, а ти си умна жена. Ако не го беше предложила ти, Тимуик щеше да те убеди да го направиш. — Усмихна се тъжно. — Но не се наложи да те убеждава, нали?

— Всичко това няма да ти донесе нищо добро. Мога да уредя да хванат Тимуик и… — Внезапно замръзна и не довърши мисълта си. — О, Боже, разговорът ни се подслушва, нали?

— Да.

— И ми показа черепа на Бен умишлено, за да ме разтърсиш?

— Надявах се да стане така. Повечето хора се стряскат при вида на скелет. Особено ако е на тяхна жертва.

Лайза се умълча; очевидно си припомняше разговора.

— Много лошо, но все пак не е достатъчно обвиняващ. В съда всичко може да бъде интерпретирано така, че…

— Логан уреди разговора ни да се слуша от трима свидетели. Питър Браун, репортер в „Атланта Джърнъл енд Конститюшън“, Андрю Бенет от Върховния съд и сенатор Денис Латроп. Все високоуважавани хора. След като взехме решението, Логан се впусна в действие. Разполагаше с почти цял ден да убеди Тимуик, че той е следващата ти жертва.