Айрис Джоансен - Лицето на измамата

Отпусна глава на облегалката на седалката, загледан в къщата.

Минаваше полунощ. Майката щеше да се върне всеки момент. Вече бе развил крушката над главния вход. Ако Тимуик му се обадеше по-скоро, можеше изобщо да не се наложи да влиза.

Дано онзи посерко най-сетне вземе най-умното и просто решение и го остави да я убие.

— Знаеш, че ще го направиш, мамо — рече Бони. — Не разбирам защо се притесняваш толкова много.

Ив седна в леглото и погледна към перваза на прозореца. При всяко свое посещение Бони се настаняваше там и кръстосваше обутите си в дънки крака.

— Няма да издържиш. Повярвай ми.

— Тъй като ти си само сън, моят сън, не е възможно да знаеш повече от мен.

Момичето въздъхна.

— Аз не съм твой сън. Аз съм призрак, мамо. Какво трябва да сторя, за да те убедя?

— Можеш да ми кажеш къде се намираш?

— Не знам къде ме е погребал. По това време вече бях отлетяла.

— Удобно извинение.

— Манди също не знае. Но те харесва.

— Ако действително е там с теб, как е истинското й име?

— Имената нямат значение за нас, мамо.

— Но за мен имат.

Бони се усмихна.

— Вероятно защото ти е необходимо да дадеш име на любовта. Не е нужно.

— Много дълбоки разсъждения за едно седемгодишно момиченце.

— О, за Бога, вече изминаха десет години. Кой е казал, че призраците не растат?

— Изглеждаш както тогава…

— Защото съм това, което ти желаеш да видиш. — Облегна се назад. — Работиш прекалено много, мамо. Тревожа се за теб. Може би това с Логан ще ти се отрази добре.

— Няма да се съглася.

Момичето се усмихна отново.

— Няма — повтори Ив.

— Както и да е. — Детето се взря през прозореца. — Тази нощ си мислеше за мен и за орловите нокти. Приятно ми е, когато спомените ти се отразяват добре.

— Казвала си ми го и преди.

— Значи го повтарям. В началото страдаше много. Не можех да се приближа до теб…

— Ти и сега си далеч. Само сън…

— Така ли? — Бони погледна отново към майка си и лицето й се озари от изпълнена с обич усмивка. — В такъв случай нали няма да имаш нищо против, ако сънят ти продължи малко по-дълго? Понякога много ми домъчнява за теб, мамо.

Бони. Любов. Тук.

О, Господи, тук!

Нямаше значение, че е само сън.

— Да, остани — прошепна дрезгаво младата жена. — Моля те, остани, мъничката ми!

Слънцето вече нахлуваше през прозореца, когато Ив отвори очи. Погледна към часовника и седна стреснато в леглото. Беше почти осем и половина, а тя ставаше винаги в седем. Изненада се, че майка й не бе дошла да я събуди.

Спусна крака на пода и тръгна към банята, отпочинала и изпълнена с оптимизъм както обикновено, след като бе сънувала Бони. Тези сънища щяха да бъдат причина за доста размишления и умозаключения на някой психиатър, но тя не даваше и пет пари за това. Беше започнала да сънува дъщеря си три години след смъртта й. Сънищата я навестяваха често, но никога не знаеше предварително кога ще й се явят или какво ги предизвиква. Във всеки случай ефектът беше неизменно положителен. Събуждаше се спокойна и работоспособна, уверена, че може да покори целия свят.

В това число и Джон Логан.

Нахлузи джинсите и широката бяла риза, работната й униформа, и се спусна към кухнята.

— Мамо, успах се! Защо не…

В кухнята нямаше никой. Не се носеше миризма на бекон. Стаята изглеждаше абсолютно същата, каквато я остави, преди да си легне.

Погледна през прозореца и изпита огромно облекчение. Колата на майка й бе паркирана на обичайното място.

„Вероятно се е прибрала много късно и също се е успала. Все пак днес е събота.“

Трябваше да внимава да не спомене пред нея, че се е притеснила. Сандра вече бе забелязала прекалената й покровителственост и имаше пълното право да бъде недоволна.

Наля си чаша портокалов сок от хладилника, взе окачения на стената портативен телефон и набра номера на Джо в полицията.

— Даян каза, че не си й се обаждала — започна той. — Трябваше да телефонираш на нея, не на мен.

— Днес следобед. Обещавам! — Настани се пред кухненската маса. — Кажи ми нещо за Джон Логан.

Последва кратко мълчание.

— Свърза ли се вече с теб?

— Снощи.

— По работа?

— Да.

— По-точно?

— Не знам. Не желае да ми обяснява много-много.

— Вероятно мислиш върху предложението му, щом ми се обаждаш. Какво използва като примамка?

— Фонд „Адам“.

— Боже, той наистина знае как да те подхване!

— Умен е. Искам да знам обаче колко умен. — Отпи от портокаловия сок. — И колко почтен.