Айрис Джоансен - Лицето на измамата

„Боже, защо най-после не престане да трепери!“

— Върви си! Не искам да говоря с теб.

— Къде е майка ти?

— У мисис Добинс. Нейната котка… Върви си.

— Не и преди да се появи някой, който да се погрижи за теб. — Хвана я за ръцете и я изправи. — Хайде! Отиваме в къщата!

— Нямам нужда някой да се грижи… — Той почти я дърпаше по пътеката. — Пусни ме! Не ме докосвай!

— Веднага щом те заведа вътре и се уверя, че си пила нещо топло.

Ив издърпа ръката си.

— Нямам време за кафе. Трябва да се обадя в застрахователната компания.

— Аз ще го направя. — Побутна я внимателно нагоре по стълбите и оттам — в кухнята. — Аз ще се погрижа за всичко.

— Не искам да се грижиш за каквото и да било! Искам да си вървиш!

— В такъв случай се успокой и ме остави да ти дам да пийнеш нещо. — Побутна я да седне до масата. — Така най-бързо ще се отървеш от мен.

— Не искам да сядам… — Накрая все пак се предаде. Не беше във форма за битки. — Побързай!

— Тъй вярно, мадам. — Обърна се към кухненските шкафчета. — Къде е кафето?

— В синята кутия върху плота.

Джон наля вода в кафеварката.

— Кога се е случило това?

— Снощи. След полунощ.

— Заключи ли лабораторията?

— Разбира се.

Постави кафето в кафеварката. — Не чу ли нещо?

— Не.

— Изненадан съм. При всички тези поражения…

— Джо каза, че той много добре е знаел какво прави.

Логан се обърна към нея.

— Подозираш ли някого?

Ив поклати глава.

— Няма никакви отпечатъци. Вероятно ръкавици.

Джон свали една жилетка, закачена на вратата на мокрото помещение.

— Значи не е работа на аматьори.

Наметна й вълнената дреха.

— Това е жилетката на майка ми.

— Мисля, че майка ти няма да има нищо против.

Наистина се нуждаеше от топлина. Не можеше да се пребори с треперенето.

Логан взе телефона.

— Какво правиш?

— Обаждам се на личната си помощничка — Маргарет Уилсън. Коя е твоята застрахователна компания?

— „Сикюрити Америка“. Но ти няма да…

— Здравей, Маргарет. Нужно ми е да… Да, знам, че е събота. — Заслуша търпеливо. — Да, Маргарет. Безкрайно съм ти благодарен за търпението. А сега ще млъкнеш ли, за да мога да ти кажа какво ми е нужно?

Ив го наблюдаваше изненадано. Изобщо не бе очаквала прочутият милиардер да позволи на някой от работещите за него хора да му противоречи.

Той направи гримаса към нея, докато слушаше.

— Сега ли? — повтори в слушалката Логан.

Очевидно този път отговорът бе утвърдителен, защото той продължи:

— Направи доклад до „Сикюрити Америка“ за Ив Дънкан. — Изговори буква по буква фамилията й. — Влизане с взлом, вандализъм и евентуална кражба. Ако са ти нужни подробности или потвърждение, обади се на Джо Куин от полицията в Атланта. Искам да изпратят веднага човек, който да огледа щетите. А ти повикай екип да почисти. До полунощ лабораторията да свети! — Въздъхна. — Не, не искам ти да долетиш тук и да го направиш лично, Маргарет. Сарказмът ти е излишен. Просто го организирай. Ив Дънкан не трябва да прави нищо друго, освен да се подпише под доклада за вандалщината. Освен това искам охрана за Ив и Сандра Дънкан. Обади ми се, ако имаш някакви затруднения. Не, не се съмнявам ни най-малко в твоите способности, просто… — Слуша още известно време, след което добави внимателно, но твърдо: — Довиждане, Маргарет. — Затвори и бръкна в шкафчето за чаша. — Маргарет ще се погрижи.

— Тя не желае да го прави.

— Просто иска да бъде сигурна, че никога няма да смятам за гарантирани услугите й. Ако го бях направил сам, щеше да ме обвини, че не съм се доверил на способностите й. — Наля горещото кафе в чашката. — Сметана или захар?

— Чисто. Тя отдавна ли работи с теб?

— От девет години. — Постави кафето пред нея. — Трябва да се върнем и да вземем всичко, което не би искала да попада в лапите на застрахователния инспектор.

— Мисля, че има време. — Отпи от горещото кафе. — Никога не съм виждала някоя застрахователна компания да реагира бързо.

— Довери се на Маргарет. След малко тук ще се появи някой от техните хора. — Наля кафе и на себе си и се настани отсреща. — Тя ще погледне на това като на предизвикателство.

— Не познавам Маргарет и не мога да й се доверя. Както не мога да се доверя и на теб. — Срещна погледа му. — И нямам нужда от никаква частна охрана. Джо ще осигури патрулна кола, която да държи под око къщата.

— Добре. Но малко повечко предпазни мерки няма да навредят на никого. Те няма да ти се натрапват. — Огледа я, докато отпиваше от кафето си. — Цветът ти е по-добър. Мислех, че ще припаднеш.