Айрис Джоансен - Лицето на измамата

Логан кимна замислено.

— Те ще докладват за анонимното обаждане на навъртащите се наоколо ченгета и така ще бъдат непрекъснато нащрек.

— Бих се обадила аз, но обикновено смятат мъжете за по-опасни.

— Подобни умозаключения могат да бъдат много погрешни. Ще се обадя веднага. — Намръщи се. — Какво правиш?

Тя бе коленичила и се пресягаше към поставената на земята чанта с Бен.

— Просто искам да я държа.

— Защо?

— Няма да избягам с нея. Просто искам да е в ръцете ми.

Тези думи не му харесаха, така както не му харесваше и начинът, по който се държеше Ив.

— Може би ще бъде по-добре да се махаме оттук. Трябва да намерим къде да преспим.

— О’кей, по-късно ще се върнем в Гейнсвил. — Отмести погледа си от лицето му и го насочи отново към чантата в скута си. — Обади се!

Сандра й звънна в единайсет същата нощ.

— Жизненоважните функции на Джо са се стабилизирали. Положението му е все още критично, но определено има подобрение.

Ив изпита огромно облекчение.

— Кога ще знаят със сигурност?

— Нямам представа. Утре сутрин, може би. Как си?

— Добре.

— Не звучиш добре.

— Добре съм, мамо. Ти с Рон ли си?

— Да, той е до мен. Каза, че няма да се отделя от мен, докато цялата тази история не приключи. Смята, че трябва да дойдеш и да говориш с полицията. Аз съм на същото мнение. Трябва да сложиш край.

Изглеждаше толкова лесно, помисли си уморено младата жена. Да остави всичко в ръцете на полицията.

— Обади ми се пак, когато научиш нещо повече за Джо. Пази се, мамо.

— Куин по-добре ли е? — попита Логан.

Тя кимна.

— Но не е вън от опасност. — Отвори вратата на колата. — Слизам да се разходя край езерото. Не идвай с мен.

— С други думи компанията ми не е желана. — Погледна към чантата в ръцете й. — Но очевидно това не се отнася за нашия приятел-скелета. Цяла вечер не си го пуснала за момент. Ще ми кажеш ли защо го мъкнеш навсякъде със себе си?

И тя самата не беше сигурна каква бе причината. Може би се надяваше той да й посочи отговора. Господи, как само се нуждаеше от отговор.

— Просто искам да бъде с мен.

— Доста странно.

— Не си ли чувал? Аз не съм с всичкия си.

— Глупости. Ти си една от най-нормалните личности, които съм срещал.

— Виж обаче в каква компания се движа — заяви Ив и заслиза по осветения от луната склон.

Усещаше гладката кожа на чантата в дланта си.

„Помогни ми, Бен. Изгубих се и някой трябва да ме намери.“

Ив седеше под дървото вече повече от два часа.

И прегръщаше кожената чанта така, сякаш беше бебе.

Логан излезе от колата и заслиза по склона. Не можеше да понася повече това.

— Писна ми да се правя на търпелив и изпълнен с разбиране. Ще ми кажеш какво става. Чу ли? Искам да знам какво, по дяволите, ти е казала Лайза Чадборн.

Ив не отговори известно време, след което прошепна:

— Бони…

— Какво?

— Предложи ми Бони. Предложи да открие Бони.

— Как?

— Каза, че ще нареди да възобновят работата по случая, че ще изпрати цяла армия от полицаи и военни, които да претърсват и разпитват. Каза, че размишлявала върху това. Издирването не можело да бъде открито. Прекалено подозрително щяло да изглежда. Щели да изберат някое от другите деца, върху което да съсредоточат усилията си за пред хората, но всъщност щели да търсят Бони.

— Боже мой!

— Каза, че ако се наложело, щели да посветят години на това. Обеща да ми върне Бони.

— И от теб се иска единствено да й дадеш черепа и доказателствата с ДНК? Това е номер. Тя никога няма да изпълни обещанието си.

— Само черепа. Каза, че мога да напусна страната и да запазя материалите с ДНК, докато не ми предаде Бони. — Затвори очи. — Бони…

— Тя няма да удържи на думата си. Няма да ти позволя да го направиш.

Ив отвори рязко очи и произнесе разпалено:

— Чуй ме, Логан. Ако реша да го направя, нито ти, нито който и да е друг ще ме спре. Ако някой може да открие Бони, това е Лайза Чадборн. Знаеш ли какво значи това за мен?

— Да — отвърна грубо той. — И тя също го знае. Не й позволявай да те използва по този начин.

Младата жена тръсна глава.

— Ти не разбираш.

Напротив, разбираше много добре и сърцето му се късаше. Лайза Чадборн бе използвала единствената примамка, на която Ив не можеше да устои.

— Кога трябва да я уведомиш за решението си?

— Ще ми се обади в седем сутринта.

— Ще бъде ужасна грешка.

— Каза, че Джо и мама щели да бъдат в безопасност, че това ще сложи край на всякакви по-нататъшни убийства. Дори щяла да опита да накара Тимуик да престане да те издирва.