Айрис Джоансен - Лицето на измамата

— Бъди внимателна. Неприятно ми е, че рискуваш.

— А аз изпитвам облекчение, че най-сетне правя нещо самостоятелно. Чувствах се като пионка, движена напред-назад от теб, от Логан и дори от онзи Фиске. Време е да поема нещата в свои ръце.

Изумена, Ив проследи с поглед майка си, докато се скри във входа.

— Феникс, възкръсващ от пепелта? — обади се Логан.

— Тя греши. Уплашена съм до смърт.

— Възможно е Рон да се прояви като добър човек и да направи всичко, за да я защити.

— От Лайза Чадборн? От Тимуик?

— Е, Фиске излезе от играта. Нашата първа дама ще трябва да наеме друг убиец и това ще изисква известно време. Особено ако не разбере веднага, че Куин му е светил маслото. Майка ти направи своя избор, Ив. Не можеш да я защитиш, ако тя самата не го иска.

— Тя не разбира. Гари и Джо… Не разбира какво може да се случи.

— Мисля, че много добре разбира. Не е глупава.

— Не съм казвала такова нещо.

— Защо тогава се отнасяш с нея като с глупачка?

— Просто искам да я предпазя. Страхувам се да не я изгубя.

— Както изгуби Бони?

— Млъкни, Логан!

— Добре. Сандра вече каза всичко, което има да се казва. На твое място обаче аз бих се позамислил над думите й. Тя е умна жена. Нямах представа колко е умна.

— Къде отиваме?

— Да се срещнем с Маргарет; ще й кажа да напусне града. Предполагам, че не бих могъл да те убедя да тръгнеш с нея?

Внезапно страхът й бе изместен от гняв.

— Ами ти? А корабът до Тимбукту? Защо не забравиш за Гил? — Думите се блъскаха една след друга и избухваха с ярост, която нарастваше все повече и повече. — Защо не забравиш за Бен Чадборн? Просто избягай и кажи: „Майната му на света.“

Той изсвири беззвучно с уста.

— Не е нужно да ме засипваш с толкова обвинения. Това бе само едно предложение. Не мислех, че ще…

— Неудачно. Няма да изоставя нито Джо, нито мама. Писна ми да бягам, да се крия и да се страхувам. Писна ми да гледам как хората, които обичам, умират. Писна ми да се чувствам безсилна. Преди доста време се заклех пред себе си никога повече да не позволявам да бъда жертва, а ето че сега се случи точно това. — Гласът й потрепваше от напрежение. — Няма да понасям повече. Чуваш ли ме? Никога няма да й позволя да…

— Чувам те. Само дето не мога да проумея как ще я спрем.

Същото си мислеше и Ив. Тогава си спомни последните думи на майка си, думите, задействали една дълбоко скрита в душата й струна и предизвикали гнева й.

„Време е да поема нещата в свои ръце.“

Лайза Чадборн беше тази, която контролираше положението и която атакуваше. Тя беше убила Гари. Пак заради нея животът на Джо все още висеше на косъм.

Но майка й беше жива. Ив беше жива, Логан — също. И щяха да останат живи.

„Сложи край на убийствата“ — беше се помолила неотдавна тя.

Сега вече не се молеше.

Сега поемаше контрола в свои ръце.

Маргарет излезе от вана, а Пилтън остана на мястото си зад волана.

— Как е Куин?

— Не знаем — отвърна Логан. — В интензивното е.

— Съжалявам — обърна се тя към Ив. — Ти добре ли си?

Младата жена кимна.

— А Сандра? Тя го обичаше истински.

— Да. — Очите й запариха. „Смени темата. Не мисли за Джо.“ — Няма да дойде с вас. Остава тук.

Маргарет се намръщи.

— Мислиш ли, че това е добра идея?

— Не, но тя го мисли. И не иска да ме чуе.

— Може би аз бих могла да я убедя…

— Преминала е фазата на послушанието — намеси се Джон. — Двамата с Пилтън потегляйте.

— Пилтън заслужава премия — отбеляза Маргарет. — Не е мислел, че ще се превърне в беглец, когато е приемал тази работа.

— Тогава му дай премия.

— Голяма! Той беше добър…

— Къде е колата на Фиске? — попита внезапно Ив. — Намерихте ли я?

— Пилтън я намери. Беше паркирана на алеята на едно пусто имение на около две мили от нашата вила.

— Почистихте ли я?

— Светна. Прибрахме всичко от жабката и багажника в найлонови торби за боклук. След това я закарах на летището и я оставих на дългосрочния паркинг.

— Къде са торбите?

— Отзад във вана.

Младата жена се насочи натам.

— Да ги вземем, Логан.

Маргарет ги проследи с поглед, докато хвърляха найлоновите торби върху задната седалка на колата.

— Мислиш, че има нещо важно?

— Не знам — отвърна Ив. — Вероятно не, след като е бил професионалист. Но не разполагаме с никакви други улики.

— Внимавайте с най-голямата торба. В багажника на Фиске имаше достатъчно оръжие за една малка война — предупреди ги Маргарет, докато се качваше във вана. — Пушка, два пистолета, патрони, няколко торби с някакви електронни подслушвателни устройства. Не е вярвал във феи. — Усмихна им се мрачно. — Късмет! Погрижи се да останеш жив, Джон. Като разбере каква премия се готвя да ти поискам за участието си в цялата тази каша, Пилтън ще падне в несвяст.