Джон Коннолли - Дарк Холоу

Уолтър стоеше до стената малко по-встрани и също държеше пистолет. Познах го — беше старият му служебен 38-милиметров. Вече бях сигурен, че знам къде е Елън, ако, разбира се, все още бе жива. Но не смеех да му кажа, защото сто на сто щеше да се втурне да я търси и ония отвън щяха да му видят сметката.

Тогава чухме глас:

— Хей, вие вътре! Не искаме никой да пострада. Пратете ни Пърдю и веднага си отиваме.

Звучеше като Мифлин. Ейнджъл ме погледна и се ухили.

— Ако случайно ме пречукат, обещай ми да го довършиш този боклук.

Притичах до него и също надникнах през прозореца, но не видях кой знае какво. Тогава усетих Луис до себе си и го погледнах въпросително — бе изоставил поста.

— Вратата държи, ако се опитат да влязат, ще ги чуем — обясни той. — Човече, сам не си вярвам на думите, ама се виждам в ролята на Джон Уейн.

— Като в „Рио Браво“, а? — отвърнах и се ухилих.

— Аха. Не играеше ли и Джеймс Каан?

— Тц. Рики Нелсън.

— Мамка му.

Отзад Реслър и Дженингс си шушукаха нещо. Приличаха на момченца, които се канят да играят на войници.

— Нямате ли радиовръзка?

Ренд не благоволи да ме погледне. Отговори ми Реслър:

— Не можем да се свържем.

— Значи ви заглушават.

Този път се обади Дженингс:

— Няма да излизаме. Те ще се откажат и ще се разкарат. Кой ще се осмели да напада полицейски участък, че да отвлича и арестант? Това да не е границата?

— Баш границата си е — отвърнах. — Така се е сложила обстановката, че сега онези бандити отвън могат да правят каквото си поискат. Слушай, Ренд, просто няма да си тръгнат без Били. Чели си иска парите, които той му е отмъкнал. Въпрос на живот и смърт. Ако Чели не възстанови сумата, него ще убият. Толкова е просто. Но ти имаш избор — хвърли им мангизите през прозореца и те наистина ще се разкарат.

— Никакви пари нямаше у него, когато го задържахме — намеси се Реслър. — Нищо не носеше, нито чанта, нито багаж.

— Защо не го питате къде са? — предложих им аз.

Забелязах, че Били ми хвърли любопитен поглед. Реслър погледна Дженингс, сви рамене и тръгна към килията. По същото време Ейнджъл залегна странично, а Луис ме свали на земята. Извиках от болка, защото падайки, ударих раненото място.

Отвън откриха масиран огън. Предният прозорец се пръсна, заваляха куршуми. Разчупиха стъклените прегради, лампите по стените, трески полетяха от бюрата, документите по тях се разхвърчаха разкъсани, охладителят с голямата стъклена бутилка изгърмя. Реслър тежко тупна на земята и на бедрото му цъфна алена дупка. До мен Ейнджъл откри огън с глока. Луис застана на коляно и загърмя с тежкото си оръжие.

— Тук ще ни направят на нищо — извика Ейнджъл сред грохота на стрелбата.

Сетне бандитите прекратиха стрелбата. Настъпи тишина, само тук-там изшумоляваше падаща хартия, изпукваше стъкло, а от разбития охладител потече тънка струйка вода. Погледнах Луис.

— Дай да им прехвърлим топката — рекох аз. — Ще им излезем отзад.

— Става — рече той. — Мислиш ли, че ще се справиш?

— Уха — излъгах го аз.

Отсреща на пода Дженингс дереше панталона на Реслър, за да го превърже колкото може.

— Няма ли в сградата някой прозорец — по-страничен, да гледа към по-отдалечено място, може би до някое дърво, а? — попитах го аз.

Дженингс кимна.

— Прозорецът на мъжката тоалетна ще свърши работа. Ей по онзи коридор и вдясно. Малко е тесен, но по него може да се излезе на оградата.

— Звучи добре — рече Луис.

— Ами аз? — изпъшка Ейнджъл.

— Ти ще им отвличаш вниманието оттук с глока — нареди Луис.

— Така ли?

— Да. Ако уцелиш някого, ще повярвам в Бога, но пък хората на Тони не знаят какъв си снайперист.

— Да помогна и аз? — обади се Уолтър.

Това бе първото изречение от него, откакто бяхме дошли в участъка.

— По-добре остани тук — отвърнах. — Мисля, че вече имам план.

— Ами Елън? — сега болката в очите му бе повече от красноречива.

Нещо ме прободе отвътре при мисълта за дъщеря му, но казах:

— Докато не приключим с тези мафиоти отвън, нищо не можем да направим. После веднага ще говорим.

Тръгнахме с Луис, но една беля никога не идва сама. Клекнал край Реслър, Дженингс бе насочил пистолет към мен.

— Ти никъде няма да ходиш, Паркър!

Изгледах го с омерзение и продължих да крача към коридора. Дулото на пистолета му продължи да ме следи.

— Паркър, на теб говоря!

Кряснах му в движение:

— Яда млъкваш, че…!

За мое голямо удивление той наистина млъкна и свали оръжието.