Джон Коннолли - Дарк Холоу

Калеб Кайл е знаел, че Били непременно ще отиде при Мийд Пейн. Ще се върне някой ден. Може би е научил името на Пейн от Шерил Лансинг, преди да я убие. Или посредством Уилфърд? Няма значение. Бил е сигурен, че ако се премахнат всички пречки или пък обратното — ако няма избор, Били непременно ще трябва да се върне при Мийд Пейн.

Защото Кайл отлично разбира максимата на мошениците и ловците: заложи примката с нужната стръв и само чакай — плячката сама ще ти дойде.

Обърнах се, за да намеря Дженингс с изваден пистолет току зад гърба си. Май Прекалено много му бях полазил по нервите.

— Писна ми от тарикатлъците ти, Паркър. Хайде сега, и ти, и твоите другари, оръжието долу и лягайте на земята. Веднага!

Реслър също бе насочил пистолет, младият полицай зад него вече държеше опрян на рамото ремингтон.

— Май сме настъпили ченгетата по мазола, а? — обади се Ейнджъл.

— Дженингс, нямам време за твоите глупости — рекох аз. — Слушай сега какво ще ти кажа…

— Млък! За последен път… — ревна Дженингс и в същия миг разпозна пистолета на колана ми.

По лицето му се изписа съмнение, сетне заплаха. Сега заговори бавно и с омраза:

— Откъде имаш този пистолет?

С палец запъна петлето на своето оръжие и отстъпи една крачка. В същия миг позна и якето, и пуловера. Зад него Ейнджъл дълбоко въздъхна.

— Казвай откъде си взел пистолета или ще те убия, кълна се?!

Нямаше удачен начин да му обясня какво точно бе станало, затова въобще не се и опитах. Предадох голите факти.

— Направиха ми засада на пътя. Убиха онзи старец, който живее до езерото — Джон Барли. Той беше с мен и умря в колата. Гонеха ме, попаднах на вашата къща и Лорна ми даде пистолета. Там има убити, но на Лорна й няма нищо. Слушай ме, Ренд, момичето…

Ренд Дженингс свали петлето, намести предпазителя и изведнъж с все сила ме удари през лицето с пистолета. Ударът бе силен, замахът тежък, оръжието също. Залитнах назад и той замахна отново, но Реслър застана между нас и му хвана ръката.

— Ще те убия, гадно копеле, ще те убия! — викаше Дженингс и лицето му стана мораво.

Разбирах го напълно. Правеше това в миг на крайно отчаяние: всичко бе свършено за него, последната капка бе преляла чашата — вече нищо нямаше да бъде както преди. Всичките му надежди бяха отишли на вятъра.

По лицето ми потече кръв, закапа по якето отпред. Главата ме цепеше ужасно. Всъщност болеше ме цялото тяло. Но такава ми била участта — имах лош ден.

— Няма да имаш време да ме убиеш, Ренд. Онези, които ми направиха засада, са хора на Тони Чели. А на него му е нужен Били Пърдю.

Дженингс ме изгледа и тежкото му дишане рязко секна. Кимна на Реслър, който пусна ръката му.

— Ще видим — заканително издума Ренд. — Никой не може да ми отнеме арестанта!

В същия миг изгасна осветлението и започна една дандания…

За две секунди бе тъмно като в рог. Сетне автоматично се включи агрегатът и светнаха аварийните лампи. В клетката си Били Пърдю се развика:

— Какво става? Кажете какво става? Защо няма светлина?

И тогава откъм задната част на участъка се чуха три тежки удара — сякаш някой биеше с гигантски чук. После, изглежда, вратата отхвръкна и се удари в стената. В ръце с огромния роудблокър Луис изтича до входа на коридора към задните помещения и залепи гръб на стената отдясно. Сетне преброи наум до три, извъртя се и изстреля три поредни в зеещото преддверие, отново се прикри и отново гръмна два пъти. Дженингс, Реслър и аз се прикрихме кой къде може с лице към задната част, а младото ченге и Ейнджъл заеха позиции до предната врата. Коул се поколеба и после се присъедини към тях.

Настъпи мъртвешка тишина. Луис ми кимна — тръгнахме напред по празния коридор. На пода възнак лежаха двамина с черни скиорски маски с дупки за очите, черни панталони и черни якета.

— Неподходящ камуфлаж — рече Луис. — Не са слушали прогнозите за времето.

Клекна до единия и вдигна маската.

— Познаваш ли го?

Поклатих глава.

— Няма значение. Отрепка някаква.

Внимателно наближихме разбитата врата. Отвън тънко духаше вятър, навяваше парцали сняг. Никой не се опита да стреля. Луис взе една метла с дълга дръжка и подпря вратата — ключалката й се търкаляше някъде по земята, избита от дървото. Сетне с Реслър дотътриха едно от бюрата и я затиснаха по-здраво. Луис се прикри в съседна ниша и остана да пази, ние се върнахме в главното помещение. Ейнджъл и младото ченге стояха, опрели гръб от двете страни на предния прозорец и мятаха коси погледи към хората навън. Не ще да са останали много от главорезите, помислих си аз, но пък Тони Чели трябва този път да е дошъл лично.