Джон Коннолли - Дарк Холоу

— Теб някой винаги те гърми. Или си ранен, или са те пребили, или ти правят електрошокове. Я кажи, ще можеш ли да издържиш още малко? — изведнъж попита той и разбрах, че следват лоши новини.

— Е, казвай.

— Били Пърдю е избягал. Изглежда, Реслър е припаднал от болката, а Били някак успял да го придърпа до решетките, взел му връзката ключове от колана и докато другите били улисани около атаката, отключил, взел пушка и се чупил. Вероятно по същия път, по който излязохме ние.

— Ами Ейнджъл? Той добре ли е?

— Да, и той, и Коул са добре. Помагали на Дженингс да барикадира задната врата. Изглежда, след нашето излизане онези отново ударили отзад. Всъщност Били се изнизал много лесно.

— Ние му показахме пътя… — криво се усмихнах аз.

Сега нашата работа се усложняваше допълнително. Разказах на Луис за Мифлин и за намерения преди него убит гангстер.

— Пак работа на онзи Кайл, а?

— Че кой друг? — отвърнах. — Помага на момчето си — няма друго обяснение. Избива наред — всички, които подозира, че са против Били или самия него. Прошка няма. Мифлин го е видял, но и той е мъртъв.

— Ти ли му видя сметката?

— Аз.

Не ми бе дал голям избор, но, честно казано, в предсмъртния си миг бе проявил нещо като достойнство.

— Трябва да отида до къщата на Пейн и…

— Имаме по-належащ проблем — прекъсна ме Луис.

— Тони Чели ли?

— Аха. Налага се да приключим тази работа, Птицо. Колата му била на половин миля оттук. В източна посока — на края на града.

— Откъде знаеш? — учудих се аз.

— Попитах — отговориха ми.

— Сигурно си бил много настоятелен, а?

— О, да. Но и много любезен.

— А за красноречие носиш цяло оръдие, нали?

Устните му се изкривиха в нещо като усмивка.

— Както виждаш, върши работа. Не е ли така?

Намерихме мястото за нула време. Колата бе черен „Линкълн Таункар“, спряна на страничен път, оставена на габарити. Зад нея имаше цяла редица коли — два големи форда също на габарити и още два черни шевролета — бусове. Ега ти армията. Пред линкълна в снега клечеше фигура с вързани на гърба ръце и наведена надолу глава. Преди да успеем да приближим, съвсем зад нас изщракаха петлета и нечий глас нареди кратко.

— Оръжието долу, момчета!

Изпълнихме нареждането, без да се обръщаме.

— Хайде сега напред.

Пристъпихме, вратата на единия форд се отвори — излезе Ал Зи. На вътрешното осветление успях да различа спътника му, който остана в колата. Бе пълен, с бяла коса, тъмни очила. Пушеше цигара. Сетне вратата се затвори, лампите угаснаха и остана само неясният силует. Ал Зи тръгна към клечащия мъж, а от задния форд излязоха трима с ръце в джобовете и безмълвно се приближиха. Клечащият вдигна лице, познах Тони Чели. Очите му бяха празни, мъртви.

Ал Зи застана до него, загледан към нас, напъхал ръце дълбоко в джобовете на сивия си лоден. Когато приближихме на около три метра, вдигна ръка. Спряхме. Изглеждаше в добро настроение.

Почти.

— Казах ви да не се бъркате в нашите дела — рече Ал Зи след кратко мълчание за авторитет.

— Аз пък обясних, че нашият проблем е именно с въпросните „дела“ — отвърнах упорито.

Имах усещането, че земята се люшка под краката ми и всячески се напъвах да се задържа прав.

— Вашият проблем е предимно в слуха ви. Вървете на други места да проявявате християнски добродетели и том подобни.

Извади дясната ръка, в нея държеше деветмилиметров „Хеклер & Кох“. Поклати бавно глава веднъж-дваж и изведнъж рече:

— Ебах ви в шибаните копелета.

Сетне разстреля Тони Чели в тила от упор. Тони рухна като сноп напред. Видях лицето и очите му ясно: лявото бе отворено, на мястото на дясното зееше дупка. Приближиха се двамина с найлонов чувал. Набутаха трупа в него и го отнесоха в една от колите. Третият приклекна и с облечена в ръкавица ръка затърси нещо в снега. След малко го намери — куршума от екзекуцията. Прибра и гилзата и ги набута в джоба си. Сетне се отдалечи след другарите си. Остана само Ал Зи.

— Момичето не е при него — отчетливо рече той. — Питах го специално.

— Зная — отвърнах бързо. — Има още едно действащо лице. Подвизава се само. То закла неколцина от хората на Тони.

Ал Зи сви рамене. Сега първата му грижа бяха парите, а не съдбата на приближените на Чели.

— Както аз си представям нещата, вие двамата май сте извършили по-големи геройства, нали?

Затраях си. Ако е решил да ни ликвидира заради намесата в „техните дела“, нямаше начин да го разубедя или да постигна каквото и да е друго.