Джон Коннолли - Жътварите

Един от лекувалите ги психиатри дори планира научно съобщение за тяхното заболяване и предварително го нарече „Вирусна психоза: нов подход към психичните разстройства при възрастни пациенти“. Теорията му почиваше върху тезата, че психозата при Фулси има аналози с мутацията на вируси след лекарствени интервенции. И че тяхното заболяване излиза извън рамките на традиционните концепции за психозата. Горкият лекар така и не успя да публикува труда си, защото се опасяваше, че колегите ще му се подиграват. В същото време го беше страх и от евентуалната реакция на братята, когато научат, че ги е изкарал ненормални, та макар и под прикритието на сложни медицински термини. Двамата Фулси обаче не бяха несхватливи, нито неграмотни. Старши полицейски офицер бе записал в един от докладите си, че били слабограмотни, правописът им страдал и за пример бе дал думата „рехабилитация“. Това не беше вярно. Можеха да пишат думата правилно, но не разбираха как тя би могла да има отношение към собственото им състояние. Чувстваха се добре и щастливи. Обичаха майка си, приятелите, простия ежедневен живот. Според тях въпросният термин бе свързан с престъпността, а те не смятаха себе си за престъпници.

Законът бе на малко по-друго мнение. С течение на годините двамата минаха през доста изправителни институции. В сиатълския затвор лежаха за кражба на руска водка на стойност 150 000 долара от пристанището, макар че бяха наети само да прекарат камионите с алкохола. Въпреки това следствието намери водка у тях. Не беше в голямо количество, но достатъчно, колкото да бъдат привлечени под отговорност. По-късно излежаваха присъди и в Мейн, във Върмонт, Ню Хемпшир, в канадската провинция Ню Брънсуик. Съдеха ги главно за противозаконно присвояване или „прехвърляне на собствеността“, както шеговито се изразяваше техният добър приятел Джаки Гарнър. Престъпленията им често включваха и различна степен на насилие — в случаите, когато някой нарочно или неволно нарушеше вижданията им за добро и лошо. Законът, разбира се, не гледаше на нещата през техните очи.

Най-съдбоносният миг в живота им настъпи, когато ги задържаха за убийство в Кънектикът. Жертвата бе букмейкър на име Бени, по прякор Устата. Той бе въртял счетоводството си по доста творчески начин, докато за това научиха босовете му. Същите бяха свързани с боклукчийския спор, станал навремето причина за кончината на бащата Фулси. Прякорът на Бени се дължеше на злощастния му навик да се обажда нощем по телефона на различни дами с непристойни предложения и нецензурни квалификации. Някои от тях се оплакваха в полицията, а тъй като той звънеше от собствения си дом, на ченгетата не бе трудно да го хванат. Докато го арестуваха, букмейкърът се бе спънал по стълбището и паднал зле, което се дължеше и на това, че сред най-търсените от него жени бе съпругата на един от местните полицейски сержанти. Оттогава накуцваше и му излезе още един прякор — Куцото. Бени мразеше прякорите си и протестираше най-гръмогласно. Докато някой го застреля. Това разреши проблема по най-добрия за всички засегнати начин.

На местопрестъплението случайно се намираше и един извънредно съвестен гражданин. Той направи описание на убийците, а за беля в него имаше съвпадения с физическите данни на двамата Фулси. Така те се озоваха в участъка заедно с други задържани. Там въпросното лице ги разпозна и бяха намерени косвени улики, които доказваха вината им. Братята бяха много учудени, тъй като те не бяха убили никого, още по-малко Бени Устата, известен и като Куцото.

Наред с предишните престъпления съдът взе предвид и заболяването им заедно с обемистата му документация. И ги осъди на доживотен затвор въпреки някои спорни от медицинска гледна точка положения. За беля ги разделиха. Въдвориха Поли в четвъртото ниво на изправителна институция в Ункасвил, близо до Монтвил, Кънектикът. Тони се озова в Сомърс, само че на пето ниво, предназначено за най-закоравелите престъпници. Тези, които демонстрират неспособност за адаптация към институцията и представляват заплаха за обществото, затворническия персонал и самите затворници. Повод за това даде нестабилното му поведение още на процеса, а реалната причина беше, че лекарствата вече не му действаха. Затова при най-леката провокация Тони удари един от охраняващите полицаи и неволно счупи челюстта му.

Много вероятно бе двамата братя да останат в затвора за вечни времена — озадачени, обидени и невинни в случая. Само че се намеси Съдбата в лицето на един от босовете, поръчали отстраняването на Бени Устата. Той изпитваше известни угризения за това, че двама италоамериканци са несправедливо осъдени, при това хора, чийто баща бе загинал за една справедлива, макар и престъпна кауза. И машината се завъртя. Бяха проведени телефонни разговори, задвижени поредица инструменти. Прочут с идеализма си млад адвокат получи нужната информация, че съдебните доказателства на въпросния процес са неадекватни и може би нагласени. Много му помогна и последвалото в Ню Хейвън задържане на двама едри и физически извънредно надарени юначаги при опит за убийство на собственик на нощен клуб. В единия бе намерено употребеното при убийството на Бени оръжие. Човекът имал сантиментална слабост към него и си го задържал, вместо да го изхвърли.