Джон Коннолли - Жътварите

Продължи да бяга, а около него засъскаха куршуми. Един близна бузата му току до очите и го парна, стори му се дори, че различи сивата маса на оловото. След малко дърветата се сгъстиха, следващият залп го поръси с листа и клони. Продължаваше да тича на зигзаг, използвайки дърветата за прикритие. Търкаляше се и ставаше, без да даде шанс на преследвачите за точен прицел. Чуваше трополенето на тежки боти зад себе си, но не се извърна нито веднъж. Това означаваше да се забави за частица от секундата, а тогава — край!

Стори му се, че пред него се открива просека. Пое дълбоко въздух и се приготви за спринт. В следващия миг се сблъска челно с нещо много твърдо, блесна бяла светлина и го заслепи. Чу хрущене — беше си счупил носа, а сигурно и някои от предните зъби. Падна назад, но инстинктът за оцеляване в него бе изключително силен и ръката му автоматично насочи пистолета, пускайки няколко куршума. Някой отпред изохка, върху него се строполи тежко тяло и го затисна в земята. Светлината бавно гаснеше, замести я силна болка. Падналият се гърчеше в предсмъртни спазми, шуртеше кръв. Блейк отхвърли мъжа и се изправи, като залиташе, все така зашеметен. Първият куршум го удари в горната част на гърба, завъртя тялото му и отново го свали на земята. Опита да вдигне ръката с пистолета, но в нея нямаше сила. С огромно усилие на волята успя да натисне спусъка, но усети още по-силна болка и изпусна оръжието. Протегна към него лявата ръка, но следващият куршум мина през нея и попадна в гърдите му. Сега лежеше по гръб и виждаше само върховете на дърветата и тъмнеещото небе.

Над Блейк се надвеси човек с черна ски маска. През дупките любопитно надничаха две сини очи. Изведнъж под тях се появи трето — черно, празно, немигащо. То светна и се превърна в куршум, който сложи край на агонията му.

В багажника един върху друг лежаха два трупа, по които лазеха дебели черни мухи. Абигейл Ендол бе застреляна в гърдите с рязана двуцевка. Сачмите бяха разкъсали дрехите и плътта кръгообразно. От големите поражения личеше, че е стреляно от сравнително близко разстояние. Съпругът бе убит с пистолетен изстрел от упор в челото. Кожата около входната рана бе обгорена, имаше нагар от барутните газове. Очите на жената бяха полуотворени, сякаш е била разбудена в мига на изстрела.

— Помогни да ги извадим — помоли Луис и се наведе напред.

Ейнджъл го спря с потупване по рамото и му показа фенерчето. Луис изруга и се отстрани. Лъчът обходи телата и дъното на багажника, но Ейнджъл направи и други проверки за заложен експлозив. След като реши, че взривно устройство няма, той кимна на партньора и с общи усилия измъкнаха първо жената, сетне и съпруга Филип. Скривалищата отдолу бяха празни, задвижваните с тайни механизми панели — отворени. Липсваше оръжието и всички резервни боеприпаси. Нарязана бе и резервната гума.

Ейнджъл погледна Луис и запита:

— А сега?

Хара и Харада не стигнаха по-далеч от Масена и по този начин извадиха късмет, но ги застигна и несполука. Последната се изрази в рутинна полицейска проверка на автомобила им, при която ченгетата откриха разнообразно оръжие, скрито в дъното на багажника. Това завърши с арест и затварянето им в килия в масенския полицейски участък на главната улица. Тепърва предстоеше полицейският началник да реши какво да прави с тях. Вече нямаше да могат да участват в операцията и да окажат помощ на Луис и Ейнджъл, обаче животът на двамата Хари със сигурност беше спасен.

Ейнджъл и Луис закрачиха към вратата. Движеха се бавно и внимателно.

— Сто фута — рече Луис.

— Какво имаш предвид?

— Разстоянието от тук до гората в източна посока.

— Ако има засада, ще ни убият веднага щом се покажем.

— Ти какво искаш: тук ли да ни убият?

Ейнджъл поклати глава мълком.

— Ти хващаш вляво, аз — вдясно — продължи Луис. — Спринтираш и не спираш за нищо на света. За нищо. Ясен ли съм?

— Напълно.

Луис кимна.

— Е, хайде, ще се видим оттатък.

Сетне двамата излязоха и хукнаха с все сила.

Гейбриъл отвори очи. Известно време не можа да се ориентира къде се намира. Звуците бяха непознати, всичко наоколо беше бяло. Не си беше у дома. Там преобладаваха други цветове — най-вече червено, пурпурно, черно. Както в разтворено човешко тяло — кръв, мускули и сухожилия. Беззащитен и изолиран, лежеше в тази стерилна обстановка.