Джон Коннолли - Жътварите

Сега обстоятелствата се бяха променили и Луис отново служеше на стария ментор, макар че имаше и сериозни лични мотиви. Проблемът бе, че бързаше да нанесе ответен удар, да освободи натрупаната до експлозивна точка енергия и това го правеше непредпазлив. Прекалено много прибързваха в хода си срещу Лийхейгън. В информацията им зееха празноти, бяха уязвими в редица отношения.

Затова Ейнджъл наруши кардинално правило. Довери се на трети човек. Не му каза всичко, но сподели достатъчно, че да знае къде да ги търси и кому да отмъщава, ако нещата започнат да се разпадат.

Същата вечер похапнаха в „Ривър“ на „Амстердам“. Вечерята беше съвсем лека, дори и за техния вкус. Сетне се отбиха в „При Пийт“ за по една бира, но първо изчакаха редовните следобедни клиенти да се разкарат. Там гледаха баскет — „Селтикс“ биха „Никс“, ама с голям зор и играта беше вяла. За да се забавлява, Ейнджъл броеше посетителите в заведението, които използваха ръчни флакони за дезинфекция на ръцете. По едно време цифрата стана двуцифрена и той се отказа.

Какво му става на нашия град? — негодуваше той. Но пък разбираше защо нюйоркчани постъпват така. В метрото се возят множество пътници със замърсено облекло и ръце. Но и на таксита да не се качваш! Сетне се налага да даваш дрехите си на химическо чистене ако не за друго, поне заради попилата в тях воня. И въпреки това едва ли флакончето с дезинфектант беше точното решение. В Ню Йорк се въдеха гадини, дето биха устояли на ядрен взрив, хлебарките бяха нищо в сравнение с тях. Наскоро бе чел някъде, че при проверка на водата в един от каналите открили гонококи — причинителите на гонореята. Боже мой! От една страна, не беше чак толкова чудно, в каналите риба не можеше да се намери, поне не и годна за ядене. Обаче пък в тях да плават носители на социални болести? Да не ти дава Бог да влизаш!

При обичайни обстоятелства би споделил тези мисли с Луис, но сега той беше на друго място, някъде далеч оттук. Уж следеше развитието на баскетболния мач, но умът му бе зает с предстоящата операция и различните й стратегии. Допи своята бира. Луис имаше още в чашата, но очевидно не му бе до нея.

— Тръгваме ли? — попита Ейнджъл.

— Добре — отвърна партньорът.

— Ако ти се гледа мачът, да изчакаме края на играта?

— Игра ли? — поклати глава Луис. — Нашата игра сега е другаде.

Излязоха навън и тръгнаха по ярко осветените улици. Вървяха заедно, но всъщност бяха далеч един от друг. Пред един от баровете на ъгъла на 75 улица подпийнали морячета закачаха минаващите жени. Някои им се усмихваха, други мятаха отровни погледи. Един се бе облегнал на вратата, захапал незапалена цигара. Потупваше се по джобовете, напразно търсейки запалка. Когато двамата се изравниха с него, той ги спря.

— Хей, приятели, да имате огънче?

Луис бръкна в джоба, извади медна зипо и щракна. Хрумна му, че човек не бива да ходи по улиците без огън и пистолет. Морякът заслони пламъка с длани, всмукна дълбоко, с наслада.

— Благодаря — рече след малко.

— Няма защо — отвърна Луис.

— Хей, откъде си? — обади се Ейнджъл.

— От Айова.

— Че какво търси във флота човек от Айова?

— Казвах си, че е гот да видя голямата вода — усмихна се морякът.

— И какво, видя ли я?

— Видях я и хич не ми трябва повече, ама няма как — служба — въздъхна младежът и потупа паважа с подметката на лъснатата си до блясък черна обувка.

— Terra firma, а? — ухили се Ейнджъл.

— Ами да, няма нищо по-гот от сушата. Ама имала глава да пати! Благодаря за огънчето.

— Удоволствието беше мое — кимна Луис.

Двамата се отдалечиха.

— Защо ли му е на човек от Айова да постъпва във флота? Пък и откъдето и другаде да е — подхвърли Ейнджъл.

— Да пукна, ако знам. Айова, за Бога! Сигурно е виждал снимки на океана и решил, че там е интересно. Мечтатели разни, знаеш. Тъжното идва, когато се наложи да се пробудят, нали?

Настъпилата след тези думи тишина бе по-дружеска от преди малко. За миг Ейнджъл се примири с онова, което предстоеше. Нали и той беше мечтател…

Срещата се състоя в частен клуб някъде между „Парк Авеню“ и „Медисън“ и недалеч от музея „Тугенхайм“. На входа нямаше табела, може би защото наистина не бе необходимо. Онези, които трябваше да знаят за него, отдавна бяха наясно по въпроса. Иначе личеше, че мястото е специално, но в случай че поредният минувач проявеше любопитство, щяха да го отпратят любезно.