Джон Коннолли - Жътварите

Докосна ръката на стареца — черно върху бяло. В жеста му имаше известна нежност, в същото време по лицето му пробяга и друго — сянка от нещо като омраза.

Ти ме създаде — мислеше си Луис. — Какъв ли щях да бъда, ако те нямаше?

Вратата зад него се отвори. Беше сестрата, силуетът й се отрази върху силно полираната стена зад болничното легло.

— Извинете, сър — обади се тя. — Налага се вече да тръгвате.

Кимна леко в знак, че е разбрал. Наведе се и целуна Гейбриъл по бузата. Почувства се като Юда, който предава своя Спасител, за да го обрече на смърт. И като човек без баща, но и с много бащи. Човекът в леглото бе един от тях, сега Луис тепърва щеше да търси своя начин да опрости всичко сторено от него.

Милтън стоеше в малък офис почти непосредствено до стаята на Гейбриъл. На вратата имаше надпис „Влизането забранено“, вътре — бюро, два стола и сложна електронна техника за наблюдение и комуникации заедно с апаратура за аудио- и видеозапис. В съответните среди помещението бе известно под условното наименование „Сестринската стая“ и по принцип бе на разположение на всички сродни служби от сферата на разузнаването и сигурността. На практика обаче и тук имаше йерархия, а в нея Милтън бе някъде почти на върха. Сега до него стояха двама въоръжени агенти и тримата заедно следяха на екрана излизащия от болничната стая Луис.

— Какво ще наредите, сър?

— Нищо — отвърна Милтън след секунда колебание. — Оставяме го да си отиде.

Намираха се в кабинета на Луис. Предоставените от Хойл снимки и карти бяха подредени на бюрото заедно с други, по-рано правени бележки и червен маркер. Това беше цялата събрана информация. След планирането на бъдещата акция всички материали щяха да бъдат нарязани и изгорени. На един стол встрани бяха оставени карти и сателитни снимки, които щяха да покажат на останалите от екипа.

— Колко са хората? — попита Ейнджъл.

— Колко имаме или за читава работа?

— За читава.

— Най-малко 16 души. По един на мостовете, значи двама, а може би и повече. Четирима в града за спешна помощ. Два екипа по четирима за придвижване към обекта директно по местните терени. И ако искаме да изпипаме работата перфектно, ще е нужен хеликоптер за изтеглянето им. При това ще имаме проблеми с връзката. Джиесемите нямат сигурно покритие по планинските райони. Дърветата и пресеченият терен с разнообразен релеф пречат на пряката видимост, респективно на комуникация с уоки-токи. Затова не можем да ги използваме.

— А сателитни телефони?

— Глупости. Все едно да изпратим на ченгетата собственоръчно написани признания.

Ейнджъл сви рамене. Само беше попитал.

— А колко имаме?

— Десет души с нас двамата.

— Можем да вземем и Паркър.

Луис поклати глава в знак на отрицание.

— Играта си е наша. Ще играем без него, пък да видим какъв зар ще хвърлим.

Сетне подбра четири от сателитните снимки на дома на Лийхейгън с различно увеличение, подреди ги една до друга и започна да сравнява подстъпи, ъгли, възможности за приближаване, силните и слабите им страни.

Ейнджъл излезе тихо от стаята, оставяйки го да планира сам.

И двамата съзнаваха, че подобна операция не се провежда по този начин. Би трябвало да направят предварителни проучвания на десетки допълнителни фактори, но те биха отнели седмици, може би и месеци. Добрата подготовка предполагаше алтернативни стратегии за влизане и излизане от обекта, редица други разузнавателни и тактически мерки. Обаче ситуацията изискваше спешни действия. Имаше реална опасност: след нападенията в дома и сервиза и раняването на Гейбриъл можеха да очакват други удари. Дори и без предоставената от Хойл информация бяха наясно, че предприелият редица безразсъдни мерки противник няма да спре дотук. А ще прави нови и нови опити, докато успее, евентуално посягайки на уязвимите им места, като например беззащитни близки хора.

Както и при други общи проблеми, така и сега Ейнджъл бе по-интуитивният. Той по-бързо разпознаваше фините нюанси на всяка мотивация и по-точно разчиташе чуждите чувства. Независимо от редицата скрити страни на своя партньор, Ейнджъл бе винаги в съзвучие с неговата ритмика, начина на мислене и методи на логика, нещо, което бе чуждо на Луис въпреки немалкото години съвместен живот. За човек, живял прекалено дълго в един сив свят, лишен от морал и съвест, Луис винаги се бе чувствал по-добре в сферата на черно-белите категории. Не беше склонен да се самоанализира, а в редките случаи, когато го правеше, разглеждаше действията си единствено в краткосрочен план. Понякога Ейнджъл си казваше, че това е следствие от начина на живот, който си бе избрал. В същото време подозираше, че то може да е неотделим аспект от нарочно избран параван, но и реална част от него, като например цвета на кожата и сексуалността му. Някакъв наивитет, вроден и доразвит с годините, усетен от Гейбриъл и впрегнат в служба на неговите интереси.