Джон Коннолли - Жътварите

Луис бе принуден да се съгласи с простата му логика. В кръговете, където смъртта беше бизнес, винаги е царяло негласното споразумение, че онзи, който осигурява работната ръка, не носи отговорност за начина, по който тя се използва. И без да иска, си спомни как Гейбриъл бе описал Лийхейгън: на смъртно легло, няма какво да губи, отчаяно жадува за отмъщение, преди да е напуснал този свят.

— Но нека сме наясно — внезапно каза домакинът. — Може би се съмнявате, че тук има записващи устройства. Че казаното от вас може да стигне до някои институции на закона. Искам да ви уверя, че апартаментът е чист и че нямам никакво желание да замесвам закона в този случай. Моето искане е да убиете Лийхейгън. И за целта ще ви предам цялата информация, с която разполагам, а тя ще ви улесни до голяма степен. Освен това ще ви заплатя каквато сума посочите.

Сетне кимна към Симиън, който извади папка от стенния шкаф и я сложи на масата.

— Тук е всичко, което съм събрал за Лийхейгън — каза Хойл. — Или поне онова, което мисля, че ще ви е от полза.

Луис отвори папката и разлисти съдържанието. Зачете се в документите и надписите на множеството снимки. Много от изложените там факти вече знаеше, но имаше и доста непознат материал. Подробно бе описана семейната история на Лийхейгън, бизнес интересите и различните му начинания. Някои от тях имаха откровено престъпен характер, съдейки по приложените фотокопия на полицейски доклади и писма от прокуратурата и Министерството на правосъдието. Следваха снимки на внушителна сграда, вероятно домът на семейството, сателитни фотографии с образи на горски терени и пътища, карти. Най-накрая беше снимката на силно оплешивял, много пълен мъж с няколко гуши, опрели в масивния му гръден кош. Беше облечен в черен костюм и риза без яка. Остатъците от косата му по темето бяха невчесани и висяха грозно. Очите бяха черни, приличаха на свински, може би защото почти се губеха в пълното лице.

— Ето го и Лийхейгън — обади се Хойл. — Снимката е правена преди пет години. Зная, че оттогава е силно променен — ракът си е казал думата.

Домакинът протегна ръка и взе една от сателитните фотографии, потупвайки с пръст бялата сграда в центъра й.

— Ето това е главният дом. Там живеят баща и син. Старият разполага с медицинска сестра, която има отделен апартамент в съседство. Около четвърт миля в западна посока, може би и малко по-нататък…

Милионерът замълча, взе друга снимка и отново посочи с пръст.

— … има обори с добитък. Лийхейгън имаше млекодайни породисти крави. Еърширски.

— Теренът не е пасбищен — отбеляза Луис.

— Това за него е без значение. Внушил си е, че е животновъд селекционер. Беше изсякъл големи пространства гори — там да пасат. Използваше и опустошените от ураганите и пожарите площи. Понякога съм си мислил, че се изживява като поземлен аристократ фермер.

— Казахте имаше… Какво стана с кравите?

— Изпрати ги в кланица. Негови са си, ще ги прави, каквото си иска. Няма да позволи да го надживеят.

Луис отдели няколко снимки. На тях се виждаше неголяма сграда от индустриален тип, в околността й — населено място и жп линия.

— Какво е това?

— Уинслоу — обясни Хойл, отдели две карти стандартен географски тип и ги разположи една до друга пред Луис и Ейнджъл. — Погледнете сега. Намирате ли някаква разлика?

Ейнджъл ги разгледа внимателно. На едната бе маркиран град на име Уинслоу. На другата го нямаше.

— Първата е от 70-те години — обясни милионерът. — Втората е издадена наскоро, само преди няколко години. На нея Уинслоу го няма, както виждате. Вече не съществува, защото никой не живее там. На изток от града имаше мина за добив на талк, която принадлежеше на семейството. Може да се види на някои от приложените тук снимки. Нерудното полезно изкопаемо обаче се е изчерпало някъде през осемдесетте години и хората започнали да се изселват. Лийхейгън пък решил да изкупи къщите и имотите им. Не всички бързали да напуснат, но той настоявал да купи и тяхната собственост. О, не мислете, че не е плащал. Напротив, плащал си е напълно законно. Обаче онези, които не искали да продават, били заплашвани тихомълком. Знаело се какво ще ги постигне, ако се инатят. И днес всичко това е празно — частна собственост на североизток от главния семеен дом. Вие знаете ли нещо във връзка с добива на талк?

— Не — отвърна Луис и за двамата.

— Опасно е за човешкото здраве. Миньорите са изложени на силно вреден за белите дробове прах — тремолитови ахамфиболни форми на азбестови влакна. Повечето фирми, които се занимават с този бизнес, включително и Лийхейгън, знаят, че талкът съдържа азбест. Обаче най-често не предупреждават работниците си за опасните заболявания, причинени от азбеста. Говоря за белодробни страдания, силикоза най-вече, и случаи на месотелиома — рядка форма на рак. За съжаление в Уинслоу са заболели и много хора, включително деца, които не са пряко свързани с работата в мините. Семейството обаче отричало, че индустриалният талк съдържа азбест и е рисков фактор при някои белодробни и ракови заболявания. А талкът се използва и при производството на детски моливи, пастели, креда. Нали знаете какво правят децата с моливчетата си? Често ги лапат, лижат, дъвчат…