Джон Коннолли - Жътварите

— За кого да предам? — попита охранителят.

Луис не отговори, а застана пред най-близката камера така, че лицето му да се вижда достатъчно добре.

— Горе ще разберат — обади се Ейнджъл.

Дежурният каза нещо в телефонната слушалка. Минаха няколко минути. Междувременно във фоайето се появи привлекателна жена в предизвикателно тясна пола и бяла блузка и изгледа Луис продължително. Последният помръдна почти незабележимо. Но жестът не убегна на Ейнджъл.

— Видях те — укори го той.

— Нищо не си видял.

— Напротив. Веднага обърнахме нагласата, нали?

Вратата на директния асансьор се отвори и бодигардът безмълвно кимна към него. Двамата влязоха в кабината.

— Всеки обича да бъде харесван — подхвърли Луис.

— Аз пък си мисля, че си със сбъркана сексуалност.

— Защо? — вдигна рамене Луис. — Имам очи, разпознавам хубавото. И онази дама също.

— Аха — сопна се Ейнджъл. — И това ако не е разюзданост, здраве му кажи!

— Напротив — бреме е — възрази Луис и вратата се затвори.

Във фоайето на пентхауса ги чакаше Симиън в черни панталони и тъмна риза с дълги ръкави. Този път оръжието му се виждаше — „Смит & Уесън“ 5906 в ниско изрязан подковообразен кобур на колана.

— Хубава вещ. По поръчка, а? — подхвърли Луис.

— Само някои дребни модификации — скромно отвърна Симиън и в същия миг светкавично измъкна пистолета, поднасяйки го към тях.

Виждаше се, че са изгладени обичайно острите ръбове при мерника и мушката, на петлето, лостчето на пачката и спусъчната рама.

Демонстрацията бе излишна и изненадващо суетен акт от страна на професионалист като Симиън. Но може би това бе неговият начин на предупреждение: идваха без предизвестие и доста късно. Сигурно не одобряваше подобно поведение.

Бодигардът прибра оръжието и ги поведе. Минаха по същия път, озоваха се в залата с басейна. Този път играта на светлини по стените изглеждаше по-различно — беше разкъсана и неритмична. Чуха и плясъка на водата — някой плуваше там. Оказа се Хойл, който опитваше бътерфлай.

— Често ли плува? — попита Ейнджъл.

— Сутрин и вечер — отвърна Симиън.

— Друг може ли да влиза в басейна?

— Не.

— Май не е от онези, дето обичат да споделят?

— Напротив. Ето например с вас споделя информация.

— Аха — разочаровано кимна Ейнджъл и се върна при Луис, който вече седеше в креслото до масичката, където бяха разговаряли миналия път.

Симиън застана встрани така, че да ги вижда, а и те него.

— Защо работите на това място? — подхвърли Луис след малко. — Тук кажи–речи няма нужда от специалните ви умения. По цял ден висите с човек, който дори не излиза навън.

— Заплащането е добро.

— Само затова ли?

— Вие вършили ли сте подобна работа?

— Не.

— Значи не разбирате причините. Доброто заплащане може да изкупва минали грехове.

— Сигурно говорим за много грехове… Той голям грешник ли е?

— Може би. Но не сме ли грешници и всички ние?

— Може и така да се каже. Обаче вашите умения така си ръждясват тук ненужни.

— Тц, тренирам.

— Не е същото.

Ейнджъл усети, че Симиън се напрегна.

— Намеквате, че ще имам нужда от тях ли?

— Просто казвам, че трябва да се поддържа форма. Ще дойде миг, ще ви потрябват спешно, а пък няма да са си на мястото.

— Човек никога не знае кога и дали, така ли?

— Ами да, не знае.

Ейнджъл притвори очи и въздъхна. В това време се появи Хойл. Беше в бял халат и чехли, бършеше косата си с хавлиена кърпа. И пак носеше същите ръкавици.

— Радвам се, че се виждаме отново. Би ми се искало и обстоятелствата да бяха по-весели, но… как е вашият… — тук домакинът направи пауза, търсейки точна дума за Гейбриъл, — приятел?

— Прострелян — просто отговори Луис.

— Хм, вече чух — продължи Хойл. — Но благодаря за потвърждението.

Настани се срещу тях и подхвърли влажната кърпа на Симиън. Охранителят положи върховни усилия да я поеме с достойнство и да не издаде пред Луис омерзението си, че го третират като прислужник.

— Предполагам, че покушението срещу него е причина за повторната ви визита. Мисля, че разбирате: Лийхейгън ви предизвиква нарочно. В същото време наказва един от хората, които смята отговорни за смъртта на сина си.

— Изглежда сте сигурен, че Лийхейгън му е изпратил убийци — подхвърли Луис.

— Че кой друг? Никой не е толкова неразумен да посегне на личност като Гейбриъл — поклати глава милионерът. — Известни са връзките, тайното му влияние. Само човек, който няма какво повече да губи, би планирал удар срещу него.