Джон Коннолли - Жътварите

— Колко време?

— Още няколко дни. Няма да е повече. Ти вярваш ли на всичко, казано от Хойл?

— Показа ми препарирана глава в стъкленица и снимка на прасета, които разкъсват жена. Сториха ми се автентични. Ти знаеше ли, че въпросният Лутър Бъргър е бил в действителност Джон Лийхейгън?

— Да.

— Но не ми каза.

— Това имаше ли някакво значение?

— Тогава не — призна Луис. — Обаче знаеше ли кой е баща му?

— Бях чувал разни неща за него. Противоречив човек. Гангстерче от майната си, обаче проницателен бизнесмен. Невежа, а пък лукав като лисица. Животновъд и сводник, в същото време собственик на печеливши мини. Трафикант и насилник на женска плът, но човек, който истински обича синовете си. Не беше заплаха за кръговете, където се движехме навремето ние с теб. Сега е тежко болен — рак на белите дробове, на черния дроб и панкреаса. Минал е на помощно дишане. Практически е прикован към дома си, от време на време го извеждат навън с инвалидна количка, колкото да почувства свеж въздух по лицето. Именно в това се крие и проблемът. Подозирам, че Хойл е прав: ако Лийхейгън наистина стои зад всичко това, той ще продължава да те преследва. Защото така или иначе няма какво да губи.

— А враждата с Хойл?

— Истина е, потвърждава се. Отдавна са жестоки съперници в бизнеса, навремето са били такива и в любовта. Жената избрала Лийхейгън, родила му двама синове. Сетне починала от рак, мисля, че в същата форма, която сега измъчва съпруга. Антагонизмът Хойл — Лийхейгън е достатъчно известен в публичното пространство, макар че точните причини се губят някъде далеч в миналото.

— Синът заслужаваше ли да умре?

— Знаеш ли — въздъхна Гейбриъл, — мисля, че те предпочитам такъв, какъвто беше навремето — без сегашните скрупули.

— Това не е отговор на въпроса.

Гейбриъл вдигна ръце безпомощно.

— За Бога, какво означава заслужаваше да умре, кажи ми? Синът не е бил по-различен от баща си. Може би има малко по-малко грехове, но това се дължи на възрастта, а не на морала. Някой истински вярващ би казал, че и един-единствен сериозен грях е достатъчен да бъдеш прокълнат завинаги, нали? И ако вземем това за еталон, значи е трябвало синът да бъде прокълнат стократно.

Обичайно невъзмутимото лице на Луис се промени за миг, сега изглеждаше изморен и уязвим. Гейбриъл не пропусна промяната, но не каза нищо. В същия миг обаче надеждите му относно стария питомец рухнаха. Бе вярвал, че Луис може да се окаже полезен отново. Навремето беше елитен в занаята, но сега… За да запази себе си в такава форма, човек би трябвало да прави жертви. Съвест, състрадание, човечност — както и да ги наречете, те трябва да бъдат пожертвани пред олтара на истинската професия. В душата на Луис отдавна се бе промъкнало съмнение, през последните десетилетия обаче то, изглежда, бе узряло и развило в качествено ново отношение към живота.

Гейбриъл все още хранеше топли чувства към стария ученик, но те бяха на път да отстъпят пред чистия прагматизъм. Ще му помогне сега, но за последен път. Сетне връзката им ще стигне своя безусловен край. Прекалено слаб изглеждаше Луис днес. А слабостта е като вирус: прехвърля се от един гостоприемник в друг, от една система в друга. В безкрайните си превъплъщения Гейбриъл бе оцелявал благодарение на различни комбинации от фактори. Най-често късмет, примесен с безпощадност и умение да разпознаваш слабостите на човешките индивиди. А възнамеряваше да се порадва на живота още. Смяташе, че вътрешно се е запазил млад. Че без живеца и динамиката на занаята би бил изгубен. Така си казваше, но въпреки всичките му дарби и умения в него отсъстваше самопрозрението. Не бе в състояние да си даде сметка, че и вътрешно е вече пътник.

— Нещо за Блис?

— Нищо не съм чувал.

— Когато отстранихме сина на Лийхейгън, на волана беше Били Бой.

— Да, знам това.

— Сега е мъртъв, Балънтайн — също. Поне според Хойл. Ако тази поредица е свързана с Лийхейгън, значи оставаме само аз и ти.

— Е, хубаво. Значи колкото по-бързо изясним тази история, толкова по-добре и за нас двамата — рече Гейбриъл и се изправи. — Науча ли нещо повече, веднага ще се обадя. Тогава ще можеш да вземеш радикално решение.

Измъкна се от заведението през същата врата. Луис остана на място, замислен върху наученото. Беше повече от преди, но пак недостатъчно.

От позицията си на гаражния покрив Ейнджъл зорко следеше вървящия по алеята леко приведен Гейбриъл. Злокобен дъртак! А той крачеше бавно, стигна до широката главна улица и там спря. Огледа се в двете посоки, видимо несигурен коя да хване. Отляво се зададе стар форд бронко с извънградски номера. Движеше се бавно, моторът кихаше. Изравни се с Гейбриъл и Ейнджъл ясно видя примигващите пламъчета в тъмния интериор на автомобила. Старият мъж залитна и се прегъна, от изходните рани на гърба му бликнаха тъмни струйки. Сетне рухна на земята. Около тялото му, свито на две, се образува локвичка, която бързо растеше.