Джон Коннолли - Жътварите

Шестият беше Вайс, висок швейцарец, бивш гвардеец от папската охрана. Изглежда, че между него и Линът имаше стара разправия, съдейки по разменените помежду им неприязнени погледи. Това още повече обезпокои Ейнджъл. От опит знаеше, че този вид конфликт понякога създава вътрешно напрежение, особено в малобройна група. А то можеше да има лоши резултати. Все пак всички се познаваха, макар и някои само по репутация. Вайс и Блейк скоро потънаха в задълбочен разговор за общи познати, живи и покойни. Линът и двамата Хари също намериха някаква допирна точка, което още повече натовари Ейнджъл с подозрения.

Към края на вечерта определиха екипите. Вайс и Блейк щяха да осигуряват северния мост, Линът и Марш — южния. Двамата Хари получиха задачата да наблюдават пътя между двата моста, пътувайки на определени интервали в двете посоки. А в случай на нужда щяха да подкрепят някоя от двойките или сами да поемат съответния мост, ако се наложи екипът да прекоси реката, за да подпомогне изтеглянето на Ейнджъл и Луис.

Решиха да потеглят още на следващия ден, като отседнат в предварително уговорени мотели недалеч от мишената. Сетне, когато всеки екип е заел мястото си, Ейнджъл и Луис ще прекосят реката, за да убият Артър Лийхейгън и сина му Майкъл, както и всеки друг, който би попречил на изпълнението на така подготвения план.

Когато шестимата напуснаха и сметката бе уредена, Ейнджъл и Луис също се разделиха. Първият се върна в апартамента, вторият посети кръчма в Трибека, където пи чаша вино с отдавна позната семейна двойка на име Абигейл и Филип Ендол. Те изглеждаха като всяко друго нормално, заможно семейство на възраст около четирийсетте, макар че думата нормално не бе твърде подходяща за избраното от тях поприще. Ендол — мъж и жена — бяха джокерите в оперативното тесте на Луис и с тях той обсъди друг вариант на оригиналния план. Нямаше намерение да се захваща с Лийхейгън единствено с помощта на Ейнджъл. Семейството щеше да бъде на Лийхейгънова територия още преди тях двамата, скрито, готово да ги прикрива и подкрепя.

Същата нощ Ейнджъл лежеше в мрака буден, изпълнен с неясни тревоги и предчувствия. Луис веднага усети безпокойството му.

— Какво има? — запита след малко.

— Не им каза за петия екип.

— Че защо? Няма нужда да знаят. Само аз и ти сме наясно с всички детайли.

Ейнджъл не отговори. Луис седна на леглото и настолната лампа светна автоматично.

— Какво ти става? — запита той отново. — Напоследък изглеждаш направо като изгубено кученце.

Ейнджъл се извърна и го изгледа продължително.

— Не са точни нещата — рече той. — Аз ще участвам, но пак ти казвам, че не са точни.

— Кое не е точно — да отстраним Лийхейгън ли?

— Не, говоря за евентуалните издънки. И други неща не пасват така, както би трябвало.

— Сигурно говориш за Вайс и Линът? Няма страшно, ще се оправим. Просто трябва да ги държим по-надалеч един от друг.

— Но не са само те. Говоря ти за малобройния екип и за празнотите в информацията на Хойл.

— Какви празноти?

— Не мога да ги назова с точност. Просто ги усещам. Нещо не ми звучи както трябва.

— Гейбриъл потвърди всичко казано от Хойл.

— Кое е потвърдил? Враждата между него и Лийхейгън ли? Голяма работа. Мислиш, че това е достатъчно да затриеш нечия дъщеря и да я хвърлиш на свинете? Да платиш почти милион долара поръчка за две убийства ли? О, не. Казвам ти, че не ми харесва. Нещо намирисва на постановка. Струва ми се, че Гейбриъл не е споделил всичко. Ти сам го каза, след като говори с него. Сетне забравяме и Блис…

— Не знаем дали е там или не.

— Ами поръчката за Били Бой? Чисто негово изпълнение, не е ли така? Оттук чак го подушвам.

— Хей, замязал си на дърт мърморко пенсионер. Остава да си вземеш котка, да сложиш дебели вълнени чорапи и да режеш купоните от рекламите.

— Казвам ти: нещо е много кофти, ама много.

— Ако те е шубе, остани си тук.

— Знаеш, че не мога да постъпя така.

— Тогава лягай и заспивай. Не те искам утре такъв изнервен.

И нарочно изгаси светлината, оставяйки Ейнджъл в мрака. Но той не заспа, въпреки че Луис захърка сладко. Божи дар беше това: нищо не можеше да развали почивката му. И тази нощ не сънува нищо. Но това не беше сигурно, защото когато се събуди, в ноздрите му вонеше на овъглена човешка плът, а Ейнджъл най-сетне спеше.

Казваха се Олдърмън Ректор и Атлъс Григс. Олдърмън беше от Онийда, Тенеси, градче, където още като дете бе гледал как бели полицаи и цивилни пребиват чернокож скитник, чието единствено прегрешение бе слизането му на тяхната гара. Сетне го подгониха през съседната гора и го отстреляха като животно, а трупа му подхвърлиха на перона — другите черньовци да го гледат за назидание. Майка му го нарече Олдърмън 18 11 Един от най-известните затвори в САЩ. — Бел.прев. нарочно — от омерзение срещу белите, които се бяха погрижили черен никога да не носи тази титла. Освен това го научи да се об8лича винаги спретнато и чисто и никога, ама никога да не позволява другиму да се отнася към него с неуважение, та бил той черен или бял. Ето затова, когато се срещнаха с Григс на боя с петли, Олдърмън бе облечен в светложълт костюм, кремава риза и алено-оранжева вратовръзка. Обувките му бяха двуцветни — в кремаво и кафяво, а шапката — жълта с червено перо, затъкнато в панделката на периферията. Носеше ятака здраво нахлупена на главата, че бе оставила постоянен кръгов белег в косата му. Отблизо личеше, че костюмът е изрядно изпран и изгладен. Но старите петна стояха, изпъкваха оръфаната яка на ризата и износената връзка, както и дребните мехурчета от гуменото лепило, с което бе поправял отпраните подметки на вехтите обувки. Олдърмън имаше само два костюма — жълт и кафяв. Бяха купени от вдовици, и двата свалени от труповете на покойните им мъже току преди кремацията и продадени за дребни пари. Затова пък често казваше на Григс, че два костюма са много повече от нищо. Мнозина други хора, и бели, и чернокожи, например нямаха нито един.