Джон Коннолли - Жътварите

Гейбриъл бе добре запознат и с тази материя. Според повечето експерти страхът от смърт или раняване не е главната причина за психически срив в бойна обстановка. Напротив, оказва се, че той е един от най-маловажните фактори. Крайната умора или физическото изтощение също не играят кой знае колко съществена роля, макар че могат да допринесат за срива. Главната причина е бремето на мисълта, че си убил, особено в непосредствен, да речем, ръкопашен, бой; осъзнаването, че твоят куршум или щик е сложил край на един човешки живот. При военните моряци, при пилотите на бомбардировачи психическата травма не е същата. Отдалечеността от мишената е фактор, който значително намалява стреса при осъзнаването, че си причинил смърт. В близост с нея обаче роля играят миризмата, звукът, вкусът, непосредственото усещане за нечия гибел. Тогава човек най-остро възприема пряко насочената срещу него агресия и враждебност и е принуден да отчита собствените си равнозначни чувства. Тоест да си даде сметка, че е едновременно потенциална жертва и екзекутор. Което е равно на отказ от нормалната човешка природа, както от едната, така и от другата страна.

Момчето на име Луис се оказа необичайна находка. Беше индивид, реагирал на враждебен стимул непосредствено с интелектуалния си мозъчен филтър: тоест пристъпил към заплахата като към изискваща решение задача. Извършеното от него убийство бе хладнокръвно, предумишлено и подсказваше невероятен потенциал. Физическата отдалеченост от мястото на убийството обаче поставяше някои въпроси. Гейбриъл много добре знаеше, че продължителността на еуфорията, която често обхваща убиеца, зависи от близостта му до жертвата, защото чувството за вина се увеличава обратнопропорционално на разстоянието до нея. Познаваше войници, които, наведени над тежко ранения от тях неприятел, шепнат извинения и се молят за умиращия.

Очевидната лекота, с която момчето бе убило, подсказваше различни възможности: дистанциране от акта, неохота или неспособност да разпознае последствията от действията си. Възможно бе също на интелектуално ниво да си дава сметка за убийството, на емоционално — да отхвърля отговорността за него. Гейбриъл си казваше, че вероятно ще се наложи да го подложат на поредица тестове, за да доразкрият истинската му природа, чувствителност и интуитивност. На външен вид обектът не даваше симптоми за извънреден стрес. По време на разпита се беше се държал спокойно въпреки силовите методи на местната полиция. И не бяха успели да го пречупят. При това не бе търсил възможности да си признае вината, за да изкупи греха си за нея по-лесно. Евентуално по-късно можеха да се появят признаци на остатъчен стрес, но в момента не изглеждаше разтревожен от деянието.

Малцина са мъжете, които при определени обстоятелства убиват с лекота и без угризения: може би някъде около два процента според някои източници. При това тези обстоятелства не предполагат непременно риск за извършителя или за живота на странични лица. По-скоро става дума за нагласа и ситуация. Значи спешно трябваше да се проверят реакциите на Луис в подходяща обстановка. Окажеха ли се неадекватни за целта, експериментът ще бъде прекратен. В практически план това можеше да означава и отстраняването на Луис.

Имаше още един важен въпрос: ще се подчинява ли на заповеди? Защото едно е да убиваш по собствено усмотрение, съвсем друго по чуждо нареждане. Известно е, че войниците са по-изпълнителни в присъствието на своя командир. Гейбриъл обаче бе в коренно различна позиция — трябваше да възпитава питомците си така, че да се подчиняват на нарежданията му дори когато той е някъде много далеч. В практическо отношение беше върховен главнокомандващ, но без екип от офицери на място, които осигуряват стриктното им изпълнение. И въпреки това в сравнение с истинските военни командири той бе далеч по-многозначен.

По тези и други причини подбираше възпитаниците си много внимателно. Избягваше истинските социопати. Знаеше, че не вършат работа, защото не се поддават на чужда команда. Вземаше само млади хора: колкото по-млад е един изпълнител, толкова по-лесно можеш да го манипулираш. Търсеше слабостите им, за да ги експлоатира с по-голяма лекота. Умееше да попълва празнотите в живота им, това бе още един инструмент за подчинение. Луис нямаше баща, още повече че не беше приел Дебър, а бе планирал смъртта му. С това момче трябва да се внимава, повтаряше си Гейбриъл. Трудно ще спечели доверието му.