Джон Коннолли - Жътварите

В стаята, откъдето полицейският шеф наблюдаваше чернокожото момче, беше зверски горещо въпреки работещия вентилатор. Пък и вентилаторът беше един, комар да пръдне, повече ще раздвижи въздуха. Униформата лепнеше по тлъстото началническо тяло, пъпът на шкембето му напираше да излезе през светлокафявия плат. По лицето му струеше пот, влизаше в очите и го дразнеше ужасно, макар че я попиваше с носната кърпичка.

Но въпреки всичко това Устър не помръдваше от стола. Гледаше хлапака втренчено и напрягаше воля в надежда да го пречупи. Беше затлъстял, циник и дори мизантроп, но не и глупак. Това момче го интересуваше особено много. Беше успяло да затрие любовника на майка си — човек на име Дебър, — без да го пипне дори и с пръст. В това началникът бе напълно убеден, а пък Дебър съвсем не беше за всяка уста лъжица, камо ли за такова хлапе. Лежал за убийство в затвора още на тринайсетгодишна възраст, този тип бе извършил и куп други престъпления, обаче не бяха успели да докажат, че са негово дело. Едно от тях бе убийството на красива чернокожа жена, майка на момчето отсреща.

В момента го обработваха хора на Устър — Кларк и партньорът му, брутални, силови ченгета. Добре се бяха постарали: лицето на арестувания бе подуто и насинено, дясното му око — полузатворено. Оказа се още, че в урината му имало кръв. Устър нахока Кларк здравата — необходимо му бе признание, а не труп.

За беля на щатската полиция й бе нужен цял ден да се организира, за да изпрати свои хора на място. Именно затова междувременно местните го млатиха здравата и заплашваха семейството му. Сетне приложиха друга тактика — завързаха го за стола и започнаха да го наливат с безалкохолно, в което имаше разхлабителни.

Устър следеше усилията му да задържи действието на лаксатива с огромен интерес. Момчето напрягаше цялата си воля, стягаше коремните и тазовите мускули, хапеше устни, а те трепереха, ноздрите му потръпваха, по челото му изби едра пот.

Време беше да направят предложение. Хлапакът да признае, че е убил Дебър, в замяна веднага ще го откарат в тоалетната. Момчето обаче само поклати глава.

Началникът почти се възхити на тази волева сила, но пък тя го правеше смешен в очите на подчинените. Затова даде ново нареждане: веднага да го заведат в клозета, преди да се е насрал и усмърдял единствената стая за разпит. Кларк изпълни заповедта с омерзение. Сетне обаче изведе момчето на двора, смъкна му гащите и дълго го ми с маркуча. Другите ченгета хихикаха мръснишки, а мощната струя болезнено биеше в слабините на чернокожия.

Не го пречупиха и заплахите срещу семейството. Беше отраснал в дом с много жени. Устър ги познаваше всичките. Бяха читави хора, почтени, работливи. Полицейският шеф не беше расист. Делеше черните на лоши и добри, както и белите. В същото време не можеше да се каже, че отношението му към двете раси беше еднакво. И да искаше, такова нещо пак не би му се отдало. Нямаше да остане на поста си и седмица дори, а за почти десетте му години като началник изобщо да не говорим. Затова си беше изработил компромисна система. Черните и бедните бели третираше по един и същи начин. Богатите бели изискваха уважение, с тях работеше внимателно. Ще запитате за богатите черни? Да, ама в района на Устър заможни негри просто не се намираха.

Шефът вярваше и в криминалната превенция, наричаше я полицейска профилактика. Арестът беше крайна мярка само след наистина сериозна простъпка или след поредица неуспешни опити да вкара този или онзи непрокопсаник в правия път. Познаваше отлично хората в своя район, гонеше и подчинените си да следват примера му в това отношение. Сегашният арестант и цялото му семейство не бяха давали повод за полицейска намеса през деветте и нещо години на мандата му като полицейски началник. Това стана чак когато се появи Дебър и успя да се сближи с майката на момчето. А Дебър не беше човек, способен да спечели нечии топли чувства, любов още по-малко. Затова Устър подозираше, че в тази връзка е имало принуда, заплахи и страх. Беше направил жената своя любовница било с изнудване, било с нещо друго, не по-малко брутално.

Сетне я намериха убита, тялото й — обезобразено, захвърлено зад магазин за продажба на алкохол. При разследването стана ясно, че Дебър е бил на същото място малко преди откриването на трупа. Намериха се и свидетели, които потвърдиха, че зад магазина е имало скандал, чували се гласове — мъжки и женски. При разпита в щатската полиция обаче Дебър се оказа същият костелив орех, както сега и това момче. Мълчеше упорито, отказваше всичко и накрая се наложи да го пуснат, а престъплението остана неразкрито. По-късно до шерифа стигнаха сведения, че заподозреният се завърнал в къщата на същото семейство и този път се захванал с лелята на момчето. Жените се страхували от него, това беше ясно, а пък имаше и от какво. Малцина знаеха обаче, че женското семейство не бе чак толкова безобидно или безпомощно. Членовете му бяха интелигентни, със силни характери, нямаше как дълго да търпят присъствието на брутален насилник като Дебър.