Джон Коннолли - Жътварите

Устър си каза, че денят и без това е провален, по-лошо от това, здраве му кажи. Що се отнася до него лично обаче, работата съвсем не бе привършена. О, не! Ще пусне момчето за момента. Да върви при лелите и баба си в онези гори, но той — полицейският началник — няма да го изпуска от око. Където и да ходи, каквото и да прави, ще души по петите му. И най-сетне ще го пречупи. Прошка за убийство не се полага.

А имаше и един особен коз, скрит, досега неизползван. О, да. Изглежда, хлапакът беше обратен. Шефът отдавна таеше подобни съмнения. И доста приказки бе чувал по негов адрес: не си падал по момичетата, в училището веднъж-дваж имало закачки с момчета. На деца стопроцентово не можеш да вярваш, обаче във всяка лъжа има и частица истина, статистически погледнато. При това в разказите, които бе чувал, ставаше дума за фина чувствителност, скрита женственост и прочие подобни симптоми, нетипични за нормалния мъжки пол. А в техния щат законът беше извънредно строг. Закачи ли му нещо подобно, сетне ще го използва като инструмент за натиск във връзка с убийството на Дебър. Веднъж да го вкара в ареста с обвинение в хомосексуализъм, там животът му тутакси ще се стъжни. Очаква го само болка, мъка и унижение. По-добре би било да влезе на топло като убиец, то би му спечелило уважение и би внушавало страх в съкилийниците. Но Устър съвсем не гонеше наказание от типа на електрическия стол. Напротив. Достатъчно би било да натрие носовете на онези фукльовци от щатската полиция, дето се мислят за големи специалисти. И на подчинените си, разбира се, които се подиграваха зад гърба му, защото вярваше, че някакво си чернокожо копеленце можело да извърши толкова тънко престъпление.

Дали пък да не му устрои постановка? В града имаше неколцина, дето си падат по младо черно дупе. Ще пусне някой от тях подир хлапето, ще се уговорят за време и място. Самият той ще цъфне там уж случайно. Ще разкара другия, а момчето ще подбере по подозрение за хомосексуална връзка. Да, това беше възможност.

За беля Устър не знаеше, че в това време се задават други неприятности. Денят бе кофти още от началото, но тепърва предстоеше да се превърне направо в трагедия. И плановете за хомосексуалния капан да отидат по дяволите.

— Шефе? — обади се някой от вратата.

Устър се извърна. На прага стоеше Сет Кавана, най-младият му полицай — смотано ирландско католиче. Устър имаше проблеми с някои от местните по повод назначаването му. Дори и посещение на Том Ръдж Дребния и някои от приближените му. Все хора от качулатите, дето нощем гонят черните с калъфки от възглавници на главите. Том изрази недоволство, че в полицията на един изцяло баптистки град може да служи някакъв си католик, още повече ирландски. Устър ги изслуша внимателно, сетне ги разкара с уклончивото обещание да помисли по въпроса. Космите му настръхваха от деянията на Клана, зърнеше ли хората му, винаги изпитваше сериозни угризения. Отлично бе информиран за побоищата и издевателствата над местни чернокожи, „заварени да се скитат из територията на града по вечерно време“. Знаеше също, че доколко часът в тези случаи е бил вечерен, а територията — градска, почти винаги е зависело от количеството на изпития в бара на Ръдж алкохол. Добре бе осведомен и за опожарените колиби, и за изнасилванията на чернокожи, впоследствие обяснявани от извършителите с думи от рода на: „Шегичка беше, само дето малко му изпуснахме края.“

Знаеше за Ерол Рич и линча, както и кои са били главните действащи лица. На всичкото отгоре сядаше до същите хора на неделните черковни служби. О, да. Наясно беше, че от юридическа гледна точка и той носи отговорност за извършените тежки престъпления, макар че лично не бе присъствал.

За съжаление в началото Устър не владееше града така, както би подобавало на един полицейски началник. Когато научи за издевателствата, беше вече късно да им сложи край или поне така се успокояваше. Впоследствие бе събрал сили да заяви категорично, че повече няма да разрешава безобразия в поверения му град. Имаше предвид убийствата и че ще бъде безпощаден към извършителите им. Декларациите му обаче дадоха надежда на чернокожите и те надигнаха глава. Стана още по-лошо, защото се наруши балансът между техния гняв и обичайния им страх и на моменти положението беше неудържимо. А то се усложняваше още повече поради продължаващите безобразия на негодници като Том Ръдж и другите от Клана. Стигна се почти до намеса на ФБР. Това беше опасно — федералните не разбираха в дълбочина процесите и начина на мислене на хората от малките градове. Не само не разбираха, а и пет пари не даваха за тях. Целта им беше само да се даде урок и пример на останалите. Да знаят какво очаква онези, които не се съобразяват с промените и повелята на новото време, както пееше един прочут чернокож изпълнител.