Патриция Корнуэлл - Тихият палач

— Никога не съм правила подобно нещо — отвърнах, но това не помогна. — Деси, не я слушай.

Той и без това не я слушаше. Луси го разнасяше във въздуха из стаята, а Джанет ги гледаше от дивана, облечена в памучна риза и удобни панталони, хубава и спокойна както винаги. Тя срещна погледа ми и се усмихна, защото и двете знаехме какво се случва. Майка ми настойчиво се взря в мен, огледа ме от главата до петите и направи нов коментар. Очите й бяха помътнели и изглеждаха по-големи иззад очилата. Беше окапала с доматен сос роклята си, една от много й във флорален десен и подгъв, който изглеждаше неравен, заради начина по който се привеждаше. Приличаше на оръжие, което се кани да стреля.

— Кейти? — Когато ме наричаше така, знаех какво следва. — Дороти с радост ще приеме Деси и мисля, че е по-добра идея да иде при нея, отколкото да е около всичките тези жени. Хубаво е да има мъж наоколо. Едно момче се нуждае от мъжко присъствие.

Дороти, майката на Луси, единствената ми сестра, разбира се, не беше тук. Дори не бях сигурна, че е разбрала какво точно се е случило. Тя знаеше, че съм била ранена. Но попита дали пак ще мога да нося къси панталони.

— Страхотна идея, бабо — каза Луси, докато сваляше Деси на пода. Бузките му бяха порозовели. — Тя свърши такава невероятна работа с мен и имаше толкова много мъже, че не можах да ги запомня всичките.

— Това беше грубо, Луси. — Майка ми се приближи към нея. Ако бях научила нещо от наблюденията си, то беше, че никога няма да използвам проходилката като оръжие. — Трябва да се засрамиш, че си толкова разголена. Тези тесни шорти са неприлични. Носиш ли сутиен?

Луси се направи, че ще си вдигне блузата, за да провери и Марино се изкиска.

— Готова ли си да си тръгваш, мамо? Марино с радост ще те закара.

— Добре тогава. Питате ме вече за трети път. Знам кога не съм желана. Нямам представа защо изобщо ме покани. — Тя затътри крака и забута проходилката си към вратата, където я чакаше Марино, за да я отвори пред нея.

— Хайде, бабче. Аз съм твоят шофьор. Надявам се, че не очакваш да нося една от онези шибани контешки шапки.

— Ще ти измия устата със сапун!

— Чувал съм те достатъчно пъти да псуваш. — Той задържа вратата, докато тя мине. Двамата излязоха в коридора и той натисна копчето на асансьора.

Сок се бе събудил и скимтеше. Проходилката ми го плашеше.

— Дори не знам такива мръсни думи като твоите — каза майка ми.

— Тогава как разбра какво казах? Видя ли? Затова съм такъв добър детектив.

Изчаках ги да тръгнат и чак тогава затворих вратата. Луси и Джанет казаха на Деси, че е време да си мие зъбите. Той се втурна към мен и ме прегърна, после изгледа Бентън малко изпитателно.

— Лека нощ, господин Бентли — каза той. — И аз ще стана агент на ФБР някой ден.

И те тръгнаха по коридора.

— Мисля, че трябва да си вземем останалото вино в леглото, господин Бентли. — Бутнах проходилката си и си представих как майка ми го прави с нейната.

Започнах да се смея. Толкова силно, че не можех да продължа. Тогава Бентън ми помогна да стигна до голямата спалня, чийто френски прозорец бе напълно отворен и хладният бриз струеше вътре. Огромната луна бе надвиснала ниско и се отразяваше във вълните. Яхтите бяха наизлезли, някои приличаха на малки градчета върху водата. Виждах как примигват белите и червените светлинки на далечните самолети, които излитаха и кацаха в Маями. Заслушах се в ритъма на прибоя. Той въздишаше дълбоко като живо същество. Сок пак изскимтя, когато паркирах проходилката, и се отпусна на пода.

— О, за бога, нищо няма да ти направя. Не бъди толкова драматичен — казах му. — Извинявай, че не се справих по-добре — казах на Бентън, докато се отпусках на леглото. Сок скачаше.

Бентън разкопча ризата си и подреди възглавниците зад мен. Сякаш отново бях там, откъдето тръгнах — на двойния шезлонг.

— Срам ме, че не се справих по-добре — казах му. — Каквото и да ми разправяш, тя беше точно под носа ми и аз я оставих да ме докопа.

— Не е така. Ти й разряза лицето и вероятно спаси и двама ни. — Повтори го за сетен път, докато сядаше по боксерки на леглото до мен. — Ти си най-страхотната личност, която познавам. Не се паникьосваш. И тогава не го направи и това е разликата между теб и почти всички останали. Никога не го забравяй.

— Не оправих нещата. Нищо не е наред, Бентън.

— Никога не можем да ги оправим. Никой не може. Не си само ти. Може би никога нищо не успяваме да свършим. Не знам какво му става на Сок тази вечер. Не се отлепя от мен.